Моника Василева: Урок по цинизъм или по корупция от Столична община

3 април 2026, 13:20
Таралеж ПК
София

Личен архив

„Кандидатствайте правилно“ за нула места.

Сутринта слушах интервю на заместник-кмета Десислава Желязкова по БНР. Чух нещо, което първоначално ми прозвуча абсурдно, а после – обидно. В София имало повече места в детските градини и ясли, но родителите трябвало да кандидатстват „по-правилно“.

Само че аз не говоря с таблици и отчети. Говоря с майки. Всеки ден.

И реалността е съвсем различна.

Как точно се кандидатства „правилно“, когато за даден набор има нула места? Каква стратегия трябва да приложи един родител, когато системата му казва: няма къде да влезеш? В райони като Овча купел това не е хипотеза, а факт – за деца от конкретни години местата са нула. НУЛА.

Тогава въпросът вече не е дали кандидатстваш добре.
Въпросът е защо изобщо ти казват, че имаш шанс.

От дни си говоря с родители от различни квартали. Нищо не се е променило. Системата отново е тото. Не политика, не планиране, не грижа – късмет. Ако изобщо може да се говори за късмет, когато става дума за нещо толкова базово като достъп до детска градина.

Говорих с майка на дете, родено през 2022 г. Второ лято поред детето е в частна градина. Плаща. Има бонус точка. И пак няма шанс. Това ли е „подобрението“? Това ли е подкрепата за работещите родители?

Истината е, че когато институцията започне да обяснява проблема с поведението на хората, а не със собствените си решения, значи нещо е дълбоко сбъркано. Защото тук не говорим за грешно попълнен формуляр. Говорим за липса на места.

И когато на този фон ти кажат „кандидатствайте по-добре“, това звучи като подигравка.

Още по-лошото е, че подобни изказвания създават съмнение. Какво означава „по-правилно“? Има ли „по-правилен“ начин извън официалните правила? И ако има – защо изобщо съществува система с критерии, точки и класиране?

Родителите не искат съвети как да играят по-добре една счупена система.
Родителите искат системата да работи.

Защото зад всяко „нула места“ стои реален живот. Семейство, което плаща частна градина, защото няма избор. Майка, която отлага връщането си на работа. Баща, който търси допълнителни доходи. Баби, които се превръщат в решение на липсваща държавна политика.

Това не е просто административен проблем. Това е въпрос на отношение.

И докато в цели райони се обявяват нула места, всякакви приказки за „повече капацитет“ звучат кухо. Защото хората не живеят в общи цифри. Те живеят в квартали, в конкретни ситуации, в ежедневни решения, които струват време, пари и нерви.

Затова не, проблемът не е в родителите. Проблемът не е в кандидстването. Проблемът е, че няма места!

И докато това не бъде признато ясно и честно, всяко изказване за „правилен подход“ ще звучи не като решение, а като урок по цинизъм.