Мнение

Левон Хампарцумян: Шокът при горивата е сериозен риск за икономиката

2 април 2026, 19:26
Таралеж

Снимка: bTV

Финансистът предупреждава за инфлация, недостиг на ресурси и дългосрочни ефекти от енергийната криза

Рязкото поскъпване на петрола и горивата представлява сериозен риск за икономиките на Европа и България, заяви финансистът Левон Хампарцумян по bTV. По думите му този риск "е голям" и може да се сравни с икономическите сътресения от 70-те години, като той посочи, че "мисля, че той е сравним с рисковете, които икономиката претърпя през 70-те години при тогавашния голям шок".

Той обясни, че проблемът не се ограничава само до логистиката, а засяга и производството. "оказва се, че всъщност ние имаме криза на логистиката, обаче криза и на производството", каза Хампарцумян и подчерта, че възстановяването на спрени или повредени производствени мощности е сложен и бавен процес. По думите му "Производствените инсталации, които са спрени, а пък и бомбардирани, може би в някои случаи леко повредени, това не е просто зелено копче, червено копче – спираме ги, пускаме ги. Като домашния хладилник. Има време, докато се възстановят и докато влязат в производствен режим."

Финансистът предупреди, че дори ако войната приключи бързо, икономическите ефекти ще продължат да се усещат. "Така че дори утре да свърши войната с някакъв прекрасен мир, пак ще се усети." Според него пазарите са силно чувствителни към политическата несигурност. "Тръмп се събужда, казва нещо, после вечерта казва нещо друго, после от другата страна отговарят. И всичко това създава една атмосфера на несигурност. Пазарите се изнервят."

Той смята, че по-сериозният икономически удар тепърва предстои, ако несигурността продължи. "По-големият удар предстои, ако тази несигурност продължи." Хампарцумян предупреди и за възможен недостиг на енергийни ресурси. "Вече започват да се чуват гласове, че не е само цената, а дали въобще ще има какво да си купим за горива и газ."

По повод препоръките на ЕС за ограничаване на работното време или повече дистанционна работа той коментира, че това са мерки, продиктувани от ограничените възможности на Европа да влияе директно върху конфликта. "такива препоръки, понеже нямаме самолетоносачи, които може да пратим там да свършат работа. Ще трябва да правим някакви такива неща." Според него при продължителна криза е възможно да се стигне до ограничения в потреблението на горива. "Най-вероятно ще работим, но ще влезем в някакъв режим на високи цени, недостиг, може би някакъв вид лимитиране – еди колко си литра на месец."

Хампарцумян обърна внимание и на ефекта върху земеделието, като подчерта, че скъпите горива водят до поскъпване на торовете, което по-късно ще се отрази върху цените на храните. "Торовете поскъпват. Торовете – това е утрешната земеделска продукция. Тоест днес, когато торовете са скъпи, след 5–6 месеца земеделската продукция ще трябва да калкулира тази по-висока цена в цените на земеделските продукти." По думите му това означава, че "Очаква ни – в зависимост от това какъв сценарий ще бъде – инфлационен натиск, може би дефицити на някои неща, съответно по-високи цени."

По темата за въвеждането на еврото финансистът отбеляза, че влизането на България в еврозоната може да бъде предимство в период на криза. "Това, че на прага на една криза сме в еврото, всъщност е позитивно." Той добави, че общата валута не затруднява живота на хората, а напротив – "улеснява го за един куп хора."

Хампарцумян коментира и високите цени в България, като посочи, че по-малкият и по-слабо конкурентен пазар е сред основните причини. "Смисленият отговор е в това, че този пазар е по-малък примерно от немския пазар. Немският пазар е по-голям, по-конкурентен и има така наречената икономия от мащаба." Той допусна и възможност за картелни практики в някои сектори. "Най-вероятно в определени сектори има картели."

Финансистът определи състоянието на българското селско стопанство като "доста ембрионално. Недоразвито." и подчерта, че решението може да бъде в по-силното коопериране между производителите, тъй като "Силата на европейските производители е в кооперирането."

По отношение на мерките на държавата за справяне с кризата Хампарцумян изрази скептицизъм. "Аз не вярвам в тези мерки." Според него те могат да имат ефект само в краткосрочен план. "За къс период – да се успокоят хората, да се купи време – има смисъл." Той предупреди, че при продължително прилагане подобни политики могат да доведат до сериозни проблеми, както се е случило в Унгария. "Когато го направиш дългосрочно, както го направиха в Унгария, видяхте какво стана – инфлацията в тавана, имаше дефицит на горива."

В заключение Хампарцумян обобщи, че подобни мерки често имат ограничен ефект. "Това е по-скоро символичен белег на съчувствие, отколкото бог знае каква помощ."