Мерц настоя Зеленски да засили битката с корупцията в Украйна
Германският канцлер настоя Киев да ускори реформите след разкритията за мащабна корупция в енергийния сектор.
АП/БТА
Големият въпрос е дали страната ще излезе в достатъчно добро състояние, за да устои на налагането на неблагоприятно мирно споразумение.
Тази зима се оформя като най-опасната за Украйна от началото на войната — поне от първите месеци на инвазията преди почти четири години, когато руските бронирани колони се приближаваха към Киев, пише POLITICO.
Тогава смелата украинска съпротива, 2000-те противотанкови ракети, които Великобритания достави само седмици преди нахлуването, и руската тактическа некомпетентност спасиха положението — наред с отказа на президента Володимир Зеленски да приеме американската оферта да бъде евакуиран.
Сега Украйна е изправена пред нова решаваща зима — такава, която героизмът и импровизацията може да не успеят да преодолеят. Отчасти защото съдбата на страната вече няма да е изцяло в собствените ѝ ръце. Много ще зависи от западните съюзници, докато украинците преминават през ледените седмици и месеци, борейки се с три огромни предизвикателства.
Първо, Украйна ще се сблъска с финансова криза в прехода от 2025 към 2026 г. и може да остане без средства до февруари, освен ако Белгия не отмени блокадата си върху амбициозния план за отпускане на заем за репарации на стойност 140 млрд. евро, базиран на замразени активи на Руската централна банка, държани в депозитар в Брюксел. По схемата ЕС би обменил руските активи за AAA облигации с нулев купон, а средствата биха били предоставени на Киев. Украйна би била длъжник само ако Москва се съгласи да плати военни репарации.
Но въпреки наближаващата съдбоносна среща на върха на ЕС следващия месец, малко са признаците, че задънената ситуация между европейските институции и белгийското правителство ще бъде преодоляна. Брюксел се опасява от правни претенции и възможни ответни действия от Русия. Проблемът се усложни допълнително, след като словашкият премиер Роберт Фицо съобщи миналата седмица, че също ще се противопостави на използването на замразени руски активи за финансиране на украинската отбрана.
Без заема за репарации ЕС трудно ще осигури необходимите средства — още по-належащи след прекратяването на американската финансова помощ при управлението на президента Доналд Тръмп. Без този механизъм е малко вероятно държавите членки да се съгласят да заемат средства от пазара. Затруднените бюджети не желаят да поемат лихвите.
Това може да остави „коалиция на желаещите“ да търси финансиране на фона на политически смут в Киев и усилващи се обвинения в корупция. Тази седмица бивш бизнес партньор на Зеленски избяга от страната, след като независими антикорупционни разследващи повдигнаха обвинения срещу него и още шестима души за незаконна схема за контрол над ключови държавни предприятия, включително „Енергоатом“, украинската агенция за ядрена енергия.
Корупцията в отбранителните поръчки също е под прицел. Според хора, близки до разследването, които пожелаха анонимност, нови обиски скоро ще бъдат извършени в министерството на отбраната като част от разследване на завишени договори за доставка. „Всичко това идва в много лош момент, точно когато Брюксел трябва да вземе решение за ново финансиране за Киев“, каза пред POLITICO външен съветник на украинското правителство. „Това създава огромни проблеми за украинците при убеждаването на западните съюзници да продължат да финансират. И дава аргументи на MAGA-кръговете в САЩ и на централноевропейци — като унгарците — да питат: ‘Защо изобщо правим това?’“
Бивш украински служител, който също получи право да говори анонимно поради чувствителността на темата, заяви, че очаква западното финансиране и оръжие да продължат, тъй като Украйна е „твърде голяма, за да бъде оставена да се провали“. Но Брюксел ще изразява много категорично недоволството си зад кулисите и ще обвързва по-плътно бъдещи средства с реформи.
Вторият проблем е на бойното поле, където Украйна е под все по-силен натиск от руските сили и е на ръба да загуби Покровск — важен логистичен и транспортен център, за който битката продължава повече от година. Загубата му би открила нов етап в битката за Донецк и би дала на Русия по-големи възможности да превземе останалите 25% от региона. Това би поставило руските командири в по-силна позиция да заплашват Краматорск и Словянск.
Към тревогата се добавя и усещането, че украинските командири може да са били тактически надхитрени в Покровск, след като през август се подлъгали от руска маневра при съседния град Добропиля.
„Руснаците разсеяха нашите генерали с пробив при Добропиля, а после използваха това, за да пробият при Покровск“, казва Мариана Безугла, депутат и остър критик на главнокомандващия украинските въоръжени сили генерал Олександър Сирски. Безугла не е единствена в мнението, че украинските командири са допуснали грешки, включително изпращането на подкрепления към Добропиля в ключов момент.
Сега има опасения, че Русия се опитва да се възползва от украинските затруднения около Покровск, предприемайки удари към Днепропетровска област и Запорожие. „Въпреки героизма и модерния подход на много хора в украинската армия, системата за вземане на решения просто не успява да навакса и бива манипулирана в рамките, зададени от врага“, добавя Безугла.
Битката за Покровск отново подчерта тежкия недостиг на украинска жива сила. На някои участъци Русия има числено превъзходство 10 към 1. В селските райони това е по-малко проблем, защото дронове и дистанционно управлявани системи доминират бойното поле. Но при близък градски бой, както в Покровск, числеността дава на руснаците предимство.
Освен тревогите за финансирането и ситуацията на фронта има и трето голямо предизвикателство през зимата — енергийната война.
През предишните зими украинците се бореха да поддържат електричеството, докато руските въздушни удари безмилостно нанасяха щети по електропреносната мрежа — част от стратегията на Кремъл да използва „генерал Зима“, за да изтощи украинския дух. Благодарение на украинската изобретателност и инженерни умения за възстановяване на системата, както и на вносовете на електроенергия от Европа, светлините оставаха включени — макар и с режимни прекъсвания, най-тежките от които през октомври 2022 г.
Този път обаче руските атаки са много по-мащабни, а Украйна няма необходимата ПВО защита — и скоро едва ли ще я получи. Освен това Русия промени тактиката си, като атакува не само електрическата мрежа, но и газовата инфраструктура. Шейсет процента от украинците разчитат на природен газ за отопление. С наближаващата зима страната може би е загубила една трета от производствения си капацитет, дори повече. В началото на октомври Bloomberg съобщи, че 60% от вътрешния добив е бил изключен след удари в Полтава и Харков — основните центрове на газодобив. Властите по-късно твърдяха, че половината от щетите са били възстановени.
Но атаките продължават без прекъсване, в това, което Сергей Корецки, председател на държавната компания „Нафтогаз“, нарича „актове на терор“. Само в рамките на една седмица през октомври три руски удара удариха газови съоръжения в Харковска, Сумска и Черниговска област. През уикенда още една масирана атака срещу енергийна и газова инфраструктура потопи голяма част от страната в студ и мрак.
Бившият енергиен министър Олга Богуславец предупреди: „Вече е ясно, че тази зима ще бъде много по-тежка от всички предишни.“
Няма съмнение — Украйна я очаква изключително трудна зима. Големият въпрос е дали страната ще излезе от нея в достатъчно добро състояние, за да устои на натрапено ѝ неблагоприятно мирно споразумение.
ЕК: Корупционните разкрития в Украйна доказват, че институциите ѝ работят ефективно
Европейската комисия подчертава важността на независимите антикорупционни органи за напредъка на Украйна към членство в ЕС.
Орбан за скандала в Украйна: Военната мафия около Зеленски краде европейски пари
Орбан атакува европейската подкрепа за Киев на фона на новите разкрития за мащабна корупция в украинския елит.
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)