Мнение

От бюджета към протестите и отново към бюджета

2 декември 2025, 08:00
Евгени Кръстев

БТА

Бюджетът за 2026 г. предизвиква остри спорове между правителството, социалните партньори и опозицията, като рискът от политическа криза и забавяне на финансовата рамка става все по-реален.

Относно бюджета на държавата за 2026 г. има сериозни обструкции. Работодателите, синдикатите, служителите на част от институциите от публичната сфера и, разбира се, опозицията намират тази план-сметка за заплаха за финансовата стабилност и икономическото развитие на страната.

Първоначално правителството беше решено да внесе проектобюджета в Народното събрание и той да бъде гласуван от парламентарното мнозинство, независимо от това, че съгласие в тристранния съвет нямаше. Гласуването се случи, но само на първо четене. След това напрежението и в парламента, и на улицата рязко ескалира.

В средата на миналата седмица заседанието на бюджетната комисия беше много напрегнато и безрезултатно, а т.нар. триъгълник на властта в София беше изпълнен с граждани, които активно протестираха срещу начина, по който е замислен бюджетът за 2026 г. Проблемните моменти в него са свързани с повишаването на пенсионните осигуровки с 2% и увеличаването на данък дивидент с 5%.

Не без значение е и преразпределянето на Брутния вътрешен продукт (БВП) през бюджета. То е доста високо – над 45%. Съществуват и дисбаланси що се отнася до финансирането в публичния сектор. Така, например, МВР и някои други структури, свързани със сигурността, получават доста сериозни средства, докато, да речем, НОИ изостава значително от тях. За проблеми относно бюджета сигнализираха и от Европа. Оттам отбелязаха, че тази план-сметка е рискова и може да се стигне до нарушаване на финансовите правила на еврозоната.

Вече е съвършено ясно, че силовият подход в приемането на държавния бюджет е неприложим. Протестът през миналата седмица показа именно това. Тристранният съвет е представителен формат, който отразява интересите на всички легитимни субекти с отношение към държавния бюджет. Ако съветът бъде пренебрегнат, то това нарушава принципа на представителността и като следствие логично се появява протестът, за да възстанови равновесието.

С възстановяването на диалога в тристранния формат необходимостта от протести отпада. И ако разговорите в институционална среда дадат резултат, до ново улично недоволство няма да се стигне. Има ли обаче нов провал в тристранния съвет, улицата отново ще се яви като алтернатива на установения процес за вземане на решение и това вече може да се превърне в сериозен проблем.

Ако и повторният опит за договаряне на параметрите на бюджета се провали, това ще означава страната ни да остане без план-сметка през началните месеци на 2026 г., а може би дори и до средата на годината. БСП вече обявиха, че ще преосмислят участието си в правителството, ако се посегне на социалните разходи. Би било интересно какво ще е решението им в случай, че бюджетът се забави. Преди план-сметката да бъде гласувана и да влезе в сила никакви разходи не могат да бъдат увеличени, включително и социалните.

Оттук нататък съществуват няколко варианта за продължаване на темата с бюджета и за съжаление никой от тях не е идеален. Най-рационално би било промените да се договорят и да се внесат между двете четения. Това ще спести време, но може отново да извади хората в триъгълника на властта. Според опозиционната ППДБ този ход не би бил удовлетворителен, защото прогнозата за бюджета за 2027 г. е част от закона за бюджет 2026 г. Тя трябва да се съгласува на европейско ниво, а това се прави преди първото четене.

Друг вариант е проектобюджетът да бъде изцяло изтеглен от Народното събрание и работата по него да започне от самото начало. Тук също има потенциални рискове. Със сигурност при това положение бюджет преди края на годината няма да има. И въобще няма да е ясно кога точно през следващата година той ще може да бъде гласуван и да влезе в сила. Колкото повече се бави процедурата, толкова по-трудно ще става изготвянето на цялостния бюджетен документ и постигането на политическо съгласие върху него.

ГЕРБ като най-голямата парламентарна формация, около която е формирано правителството, се намира в доста сложно и деликатно положение. Те трябва да се договорят с участниците в тристранния съвет и с партньорите си в рамките на парламентарното мнозинство и едновременно с това да получат благоприятното отношение на опозицията (най-вече ППДБ) и на гражданите, които остават в протестна готовност. Това е единственият път към прилагането на най-рационалния вариант.

Разбира се, ако той се окаже невъзможен, правителството може да продължи както досега — да опита пак да пренебрегне несъгласните и да задвижи бюджетната процедура. Подобен опит обаче е малко вероятен, тъй като със сигурност отново ще предизвика ескалация на напрежението и в парламента, и на улицата. Решението около промените в бюджета и навременното приключване на бюджетната процедура минава през взаимодействие между ГЕРБ и ППДБ, независимо от твърдото и праволинейно опозиционно поведение на последните.

И преди е имало такива ситуации между тези две формации по различни въпроси. По едно време дори сякаш се беше появило някакво осмисляне на това обстоятелство и те се опитаха да управляват заедно. Опитът обаче продължи едва 9 месеца и пропадна, което доведе и до формирането на тази разнородна и пъстра коалиция, която имаме в момента. И която прави политическите въпроси, свързани с бюджета, толкова сложни и трудни за договаряне.

Обективната ситуация, която имаме понастоящем, изисква да се отбележи, че във финансовия смисъл може да имаме доста по-добър бюджет. В политическия обаче възможностите за промени са силно ограничени. Участниците в правителството и парламентарното мнозинство не биха желали да отстъпят от приоритетите си. Именно по тази причина опитът за промяна ще се изразява в това, което Борисов вече анонсира – премахване на увеличението на данък дивидент и намаляване на увеличението на пенсионните осигуровки от 2% на 1%. Ако тези промени не наложат съкращаване на социалните разходи, това най-вероятно ще удовлетвори БСП.

Ако обаче ППДБ продължат да настояват за изцяло нова бюджетна процедура, то това ще е сериозно предизвикателство. Както вече е видно, те са способни да изваждат хора на протест много бързо и без необходимост от някаква особена организация. Правителството, ГЕРБ и лично Борисов трябва да се опитат да проведат сериозни разговори с тях и да ги убедят, че промените в бюджета могат да се случат в рамките на възможното. Иначе страната може да остане без план-сметка месеци наред, което пък би могло да доведе и до политическа и институционална нестабилност.

Тук обаче изглежда, че има още една особеност, която е свързана с личността на Асен Василев. Възможно е той да се опитва да използва ситуацията около бюджета за своето изграждане като партиен лидер. Бюджетната тема е удобна за него и точно сега въз основа на нея той може да пробва да стикова партията „Продължаваме промяната” около себе си. За Василев друга подобна възможност през следващата една година няма да има, а предстоят важни политически въпроси за решаване през идните месеци.

Това най-вече се отнася за президентските избори през есента на следващата година. За момента стратегията на ППДБ за този вот никак не е ясна, а в коалицията липсва добре изразено лидерство. Евентуално подобряване на лидерството може да подобри и шансовете на ППДБ за президентските избори. Вероятно те биха искали да бъдат поне на балотаж, по-нисък резултат ще е чист провал за тях.

Ако обаче Асен Василев и ППДБ предизвикат предсрочни парламентарни избори, това определено няма да е в тяхна полза и ще ги изложи на рискове. Парламентарен вот, който те не могат да спечелят, а може дори и да не са втори, ще ги постави в много трудно положение преди президентските избори. Загубата на два поредни избора, много близо един след друг във времето, значително би ги отслабила и би намалила ролята им в българския политически живот.

ППДБ трябва правилно да преценят докъде могат да настъпват, а ГЕРБ – съответно докъде да отстъпват. Това е общият код за намирането на политическо решение за бюджета. ППДБ, разбира се, няма да гласуват за план-сметката. Въпросът е да не предизвикват напрежение в парламента и на улицата. Стане ли това, България ще има шанса да започне новата година с приет и влязъл в сила бюджет.