Слави Василев: Сблъсък между Пеевски и Радев ще покаже, че Пеевски е въздух под налягане
"В един момент Радев ще продължи кариерата си с политически проект, защото той е лицето на алтернативата", каза още пред ТАРАЛЕЖ политологът
БТА
Президентският му рейтинг може да му осигури електорални симпатии, които в определена степен да се превърнат в реален вот. Оттам нататък са необходими управленски умения, политическа култура, ясни идеи по отношение на вътрешната и външната политика, както и ясни начини за тяхното реализиране
Колкото повече Румен Радев се приближава към края на последния си президентски мандат, толкова повече очакването, че ще става партиен лидер се превръща в активна политическа реторика. Става дума за очакване, което съзнателно се поддържа от президента и неговия екип и то още от времето на първия президентски мандат.
Това ставаше както чрез уклончиви отговори от Радев на въпроси, свързани с намеренията му след президентския период, така и чрез действия, характерни не толкова за президентската институция, колкото за партийно лидерство и оперативно управление на държавата. Така, например, на въпроса какво ще прави Радев след като излезе от „Дондуков” 2, отговорът беше и продължава да бъде – всичко е възможно.
Що се отнася до действията на президента, то той ясно показа, че желае да управлява държавата, но от позицията на държавен глава. Това обаче е изключително много различно в сравнение с реалната политика, свързана с участието в парламентарни избори, формирането на мнозинства и излъчването на изпълнителна власт.
През целия период на своето президентстване Радев беше опозиционер. Като изключим времето на неговите служебни правителства, през останалия период той беше в опозиция. Спечели първия си мандат като представител на опозицията и това обстоятелство зададе неговия политически път.
Всъщност разиграването на партийната карта от страна на Радев и неговото обкръжение, вече толкова години, е също израз на опозиционната му същност в политиката. Демонстрацията на готовност, че във всеки един момент може да излезе на терена на реалната политика изразява перманентно и задълбочено несъгласие с другите публични институции и съществуващите партийни субекти.
Каквото и да предприемат те, каквито и решения да изработят и приложат, президентът все е несъгласен. Ето точно това е опозиционната същност, която Радев превърна в основна характеристика на президентската институция за времето на неговите два мандата.
Този тип поведение може да се разглежда по много начини и може да е обусловен от много фактори. Той обаче е ограничен, тъй като е неприложим на терена на реалната политика, където освен критика и несъгласие, трябва да си способен да предлагаш и политики и решения. Както и да можеш да работиш в полза на консенсуса, който е крайно необходим за оперативното управление на държавата.
Или казано с други думи, ако реши да се превръща в партиен лидер, Радев трябва да изгради изцяло нов стил на публично поведение, който да го направи съотносим към реалностите на националната политика. Най-вероятно ако има своя партия, сегашният президент ще се стреми към управлението на страната, а няма да се задоволи просто с ролята на опозиция.
Става дума за стил, който балансирано да комбинира права и отговорности. Президентската роля позволява на Радев свободно говорене и критика по всякакви теми, насочена срещу всички, защото на държавния глава не може да му се търси отговорност – нито политическа, нито съдебна.
Това се отнася включително и за периодите на управление на служебните правителства. То обаче ще се промени ако Радев създаде своя партия и участва с нея в политическия живот на страната.
Президентският му рейтинг може да му осигури електорални симпатии, които в определена степен да се превърнат в реален вот. Оттам нататък са необходими управленски умения, политическа култура, ясни идеи по отношение на вътрешната и външната политика, както и ясни начини за тяхното реализиране.
Много важно е също така да се има предвид, че президентската роля е солова. Държавният глава назначава секретари и съветници, които работят съобразно неговите разбирания и виждания. При това само по тези въпроси, които президентът им зададе.
Участието в реалната политика изисква създаване и развиване на политически екип. Освен това въпросите и темите не могат да бъдат избирани, необходимо е отношение към всички проблеми от сферата на публичното управление. Това е валидно в особено висока степен за формациите със стремеж към силно представяне на изборите и участие в изпълнителната власт.
Ако Румен Радев създаде своя формация и навлезе в полето на реалната политика без необходимата предварителна подготовка, то той ще разполага с много ограничен кръг от полезни ходове, а дори може и въобще да няма такива. Това много бързо би го превърнало в част от настоящия политически пейзаж и би го обезличило.
Привържениците на Радев очакват той да прехвърли подхода, който има в президентството, в парламента и евентуално в изпълнителната власт, ако хипотетичната му формация се включи в управлението на страната.
Това също се явява препятствие пред него, защото както вече стана дума, то не е възможно. Така неминуемо ще се стигне до разминаване между очакване и реалност. И точно оттук ще започне ерозията на партийното лидерство на Радев, която може и да се окаже необратима.
В редица случаи досега президентът се е възползвал от популисткия потенциал на различни теми в публичното си говорене. Ако той продължи тази практика и при излизането на терена на реалната политика, това би го превърнало по-скоро в антисистемен играч, отколкото в сериозен претендент за оперативното управление на държавата.
Един от най-ярките примери за популизъм при Радев беше изказването му на 9 май - Деня на Европа, че е необходимо провеждане на референдум за еврото в България. Това е пример точно за формиране на симпатии сред определени електорални групи, но не и за ясна управленска стратегия, свързана с привличане на инвестиции и осигуряване на евтино кредитиране за държавата и общините.
Друг ярък популистки момент в говоренето на Радев е от 2023 г., когато той заяви, че Украйна настоява да води войната срещу Русия. Страната, която е нападната и се отбранява срещу агресора, настоявала да води война. Подобно твърдение е напълно лишено от логика и въобще няма връзка с реалността.
Под закрилата на президентската институция Радев има комфорта да подава определени твърдения на публиката без да ги обяснява и да посочва аргументи в тяхна полза. Ако е партиен лидер подобно поведение неминуемо го нарежда в полето на популизма и пропагандата.
Най-големият електорален шанс за Радев досега беше именно през май тази година. Тогава той можеше да излезе от президентството и да оглави противниците на еврото, да предизвика предсрочни парламентарни избори и да ги спечели. Радев обаче предпочете да остане зад стените на институцията и да се ограничи до говорене, което импонира на определени групи от хора, но в никакъв случай на гражданското общество и още по-малко на бизнеса.
Ако Радев излезе на терена на реалната политика, той ще може да покаже определен електорален потенциал, който ще му осигури парламентарно представителство и възможност за участие в политически живот на страната. На този етап обаче липсва стратегическа яснота. Т.е. Радев и неговите хора не са заявили управленски цели и намерения, както и начини за тяхното постигане.
В този именно смисъл сегашният президент може и да е готов за партиен лидер, но не е готов за управлението на държавата и освен това трудно би намерил партньори, които да подкрепят едно хипотетично негово управление.
На системните формации не може да разчита, защото е техен отдавнашен противник. На антисистемните също не би могъл, защото ще е техен електорален конкурент и дори някои от тях може да се окажат извън парламента за сметка на евентуалната партия на Радев.
Освен това самото развитие на политическия процес ще е от огромно значение за шансовете на сегашния президент. Ако има предсрочни избори, преди президентските през есента на 2026 г., това няма да е изгодно за Радев, защото той все още ще е президент.
Ако пък настоящото правителство издържи пълен мандат, това също би било неизгодно за Радев, защото парламентарните избори ще се отдалечат много във времето. Най-изгоден за сегашния държавен глава би бил вот през 2027 г., преди местни избори или заедно с тях. Ако обаче изборите са само местни, Радев рискува много в случай, че реши да участва. Местните избори са най-трудни за новопоявила се формация.
И така! За момента хипотетичната партия на Радев поражда повече въпроси, отколкото да дава отговори. Има определена електорална база, но няма управленска стратегия. Спорно е доколко Радев би бил конкурентоспособен на терена на реалната политика и доколко би могъл да предложи послания и политики, които хем да запазят сегашните му симпатизанти, хем да привлекат нови и да му осигурят институционални съюзници.
Редактор
Коментари (0)