Facebook

"Рекордният внос на работна ръка може да реши недостига в строителството и туризма, но носи риск от социално напрежение", твърди експертът

HR експертът Петър Джугански коментира пред „ТАРАЛЛЕЖ“ тенденциите във вноса на работна ръка от трети страни и предизвикателствата пред пазара на труда у нас. По думите му през 2025 г. България ще отбележи рекорд с очаквани 70 хиляди чуждестранни работници, но без ефективна интеграция и ясни правила страната рискува да повтори грешките на Запада.

– Г-н Джугански, какви са очакванията за притока на чужди работници у нас през 2025 г.?
– Очакваме около 70 хиляди работници от трети страни да започнат работа в България – това е абсолютен рекорд. За сравнение, през предходните пет години общо около 100 хиляди души са били на сезонна заетост, а сега почти същият обем влиза само за една година. Тази тенденция ще помогне на бизнесите да запълнят свободните си позиции в строителството, производството, логистиката и туризма.

– Но тази динамика вероятно крие и рискове?
– Да, и те са сериозни. Започваме с разслояването на пазара на труда, което може да доведе до различни стандарти и натиск за по-ниски заплати, особено там, където контролът е слаб. Отделно има риск от високо текучество поради езикови бариери и липса на квалификация. Не на последно място, не бива да подценяваме и административните и правни спънки по веригата подизпълнители.

– Какво трябва да се направи, за да не се повтарят грешките на други държави?
– Социалната интеграция е ключът. Това означава езикова и културна адаптация, прилични условия за живеене и ясен стандарт на заплащане. Не трябва да повтаряме грешките, които редица западноевропейски страни направиха през последните 40 години с безконтролния „внос“ на хора с напълно различна култура и разбирания за света.

– А културните и религиозни различия? Могат ли те да предизвикат напрежение?
– Да, могат, ако няма ясни правила и добра интеграция. Решението е двустранно: от една страна – подбиране на хора, които приемат основните ни ценности и закони, а от друга – бърза адаптация чрез курсове по български език, културни медиатори и наставници на работното място. Работодателите и общините трябва да осигурят нормални условия за настаняване, достъп до здравеопазване и образование, както и да включват новодошлите в местни инициативи. Това звучи лесно на хартия, но е трудно за изпълнение – и въпреки това трябва да се случи, ако искаме устойчивост.

– Има ли примери от други страни, които България може да следва?
– Разбира се. Германия например съчетава задължителни интеграционни курсове със засилен контрол върху работодателите. В Португалия функционира мрежа от общински центрове и културни медиатори, които подпомагат адаптацията на имигрантите. А в Канада има специална програма „settlement services“ за първите месеци – тя включва езиково обучение, помощ за жилище и работа, заедно със селективен подбор по умения и ценности. Общото между всички тези модели е, че струват много пари. И не съм сигурен, че българският данъкоплатец е готов да ги плати.

– Има ли по-близка и по-реалистична алтернатива?
– Да, има. Реалната алтернатива на „далечния“ внос е системното привличане на хора от Молдова, Украйна, Сърбия и Северна Македония, включително нашите исторически общности. Културната и езикова близост прави интеграцията по-бърза, а бизнесът печели от по-нисък риск и по-висока задържаност.

За да стане това, трябва да имаме бърз и предвидим коридор за влизане и работа – опростени визови и разрешителни процедури, единен електронен портал, ясни срокове и приоритетен статут за хора с български произход. Необходими са и двустранни споразумения за признаване на квалификации и т.нар. „bridge“ програми, които за няколко седмици да покриват разликите в стандартите и да отварят достъп до сектори като здравеопазване, строителство, производство и ИТ.

– Какво трябва да направят държавата и бизнесът на практика?
– Да излязат „на терен“ – чрез рекрутмънт мисии, кариерни борси, партньорства с университети и конкретни оферти с платени езикови курсове и стартови жилищни пакети. Ускореното разглеждане на документите и ясният път към дългосрочно пребиваване и гражданство ще направят България много по-конкурентна.

– А как можем да върнем българите, които вече са заминали в чужбина?
– Нашите сънародници, които са решили да живеят и работят на Запад, не са нито глупави, нито мързеливи. За да се върнат стотици хиляди, трябва да променим България генерално – не с лозунги, а с дела: работещо здравеопазване, истинска съдебна реформа, ниска и предвидима регулация за бизнеса и достойно заплащане, обвързано с производителността.
Това е рецептата, която може да превърне България в притегателен център не само за българи, но и за квалифицирани професионалисти от цял свят, заяви HR експертът Петър Джугански за ТАРАЛЕЖ.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев