Руските дронове и агенти извършват атаки в страни от НАТО, а Европа предприема стъпки, които само преди няколко години биха изглеждали немислими: планира как да реагира с ответни действия. Идеите варират от съвместни офанзивни кибероперации срещу Русия и по-системно обозначаване на хибридни атаки с бързо посочване на Москва като извършител, до внезапни военни учения под ръководството на НАТО. Това разкриват двама висши европейски държавни служители и трима дипломати от ЕС, цитирани от Politico.
„Руснаците постоянно тестват границите – какъв ще е отговорът, докъде могат да стигнат?“, казва латвийският външен министър Байба Браже в интервю. „Необходима е по-проактивна реакция“, допълва тя. „Не думите, а действията изпращат истинския сигнал.“
През последните седмици и месеци руски дронове са прелитали над Полша и Румъния, а мистериозни безпилотни апарати създават хаос по летища и военни бази в Европа. Допълнителни инциденти включват заглушаване на GPS-системи, навлизане на изтребители и военни кораби, както и взривяване на ключова железопътна линия в Полша, която транспортира военна помощ за Украйна.
„Европа и съюзът трябва да се запитат колко дълго ще толерираме този вид хибридна война и дали не трябва да станем по-активни“, заявява германският държавен секретар по отбраната Флориан Хан пред Welt TV.
Хибридните атаки не са новост. През последните години Русия е изпращала убийци, за да ликвидират опоненти във Великобритания, обвинявана е във взривяване на складове за оръжия в Централна Европа, във финансиране на крайнодесни партии за дестабилизация на ЕС, в пропагандни войни онлайн и в опити за манипулиране на избори в държави като Молдова и Румъния.
Но настоящата вълна е безпрецедентна по мащаб и честота. Изследователският център Globsec, със седалище в Прага, изчислява, че само между януари и юли са извършени над 110 саботажни действия и опити за атаки, най-вече в Полша и Франция, свързани с Москва.
На фона на тази ескалация руският президент Владимир Путин заяви по време на форум във Валдай през октомври, че светът „предлага творческо пространство за външна политика“ и предупреди, че Русия следи „нарастващата милитаризация на Европа“.
Москва възприема ЕС и НАТО като съперници, а понякога – и като врагове. Бившият руски президент Дмитрий Медведев заяви наскоро: „САЩ са нашият противник.“ В същото време Европа се стреми да избегне пряк конфликт с ядрена сила като Русия, което налага мерки, които да възпират Москва, без да пресичат червените линии на Кремъл.
„Не можем да си позволим страх“, смята шведският началник на отбраната генерал Микаел Клаесон. „Трябва да бъдем твърди“, казва той.
Първоначалният отговор беше укрепване на отбраната. След свалянето на руски дронове над Полша НАТО обеща засилване на противовъздушната защита по източния фланг на алианса — позиция, подкрепена и от ЕС. Това вбеси Москва.
„Европейците трябва да треперят като стадо, водено на клане“, заплаши Медведев. „Те трябва да усещат близката си и мъчителна смърт.“
Постоянният натиск променя тона в европейските столици. След саботаж на ключова жп линия между Варшава и Киев, полският премиер Доналд Туск обвини Русия в „държавен тероризъм“. Кая Калас, ръководител на външната политика на ЕС, предупреди, че подобни заплахи са „изключително опасни“ и изискват „решителен отговор“.
Миналата седмица италианският министър на отбраната Гуидо Кросето критикува „инерцията“ на Европа и представи 125-страничен план с предложения като Европейски център за борба с хибридната война, създаване на киберсила от 1500 души и специализирани екипи за изкуствен интелект.
„Всички трябва да преразгледат своите процедури за сигурност“, призова и полският външен министър Радослав Сикорски. „Русия очевидно ескалира хибридната война срещу гражданите на ЕС.“
Въпросът остава — какво означава на практика „по-активна реакция“? Европейските демокрации са ограничени от закона, подчертава Кевин Лимоние, професор и зам.-директор на аналитичния център GEODE. „Могат ли държави, управлявани от върховенството на закона, да използват същите инструменти като Русия?“, пита той.
Някои страни вече разширяват правомощията за сваляне на дронове над стратегически обекти. Други повишават готовността за офанзивни кибероперации. Според източници Великобритания е прониквала в мрежи на ИДИЛ още през 2017 г., за да получи информация за програмата ѝ за дронове.
„Съюзниците трябва да бъдат по-проактивни“, смята латвийският външен министър Браже. Това включва повишаване на разузнаването, координацията и кибератаките срещу критични за руските военни структури, като завода за дронове „Шахед“ в Татарстан, или инфраструктура, свързана с транспортиране на оръжия, според експерта Филип Брийка.
Освен това Европа ще трябва да отговори на руските дезинформационни кампании. „Руското обществено мнение е трудно достъпно“, посочва високопоставен военен източник, според когото съюзниците трябва да работят с държави, които разбират руската култура и мислене.
Всякакви нови действия трябва да бъдат „правдоподобно отречими“, отбелязва европейски дипломат.
НАТО, като отбранителна организация, е предпазлива към настъпателни операции. „Няма да принизим действията си до руските тактики“, казва дипломат от алианса. Вместо това НАТО трябва да прави демонстрации на сила — без предварително предупреждение — чрез внезапни учения на границите с Русия и чрез бърза публична атрибуция на хибридните атаки.
Центърът за изследване на хибридни заплахи в Хелзинки, подкрепян от НАТО, вече предлага обучение, експертиза и изработва политики за противодействие, обяснява анализаторът Маартен тен Волде.
„Без съмнение трябва да се направи повече“, заключава високопоставен дипломат от НАТО, подчертавайки нуждата от колективен отговор, показващ, че Европа може бързо да премества ресурси и да реагира по гъвкав и решителен начин.
„Имаме един агресор и една жертва. Фокусът трябва да бъде върху това, което Русия, агресорът, трябва да направи, а не върху това, което Украйна, жертвата, трябва да пожертва“, добави тя
Споразуменията обхващат различни области на сътрудничество, включително протокол за изменение на договора между Русия и Киргизстан за военнотехническо сътрудничество
В интервю за вестник „Комерсант“ Ушаков заяви, че някои от разговорите му са проведени чрез криптирани правителствени канали, които рядко се прихващат и изтичат, освен ако една от страните умишлено не възнамерява да го направи
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)