Митрополит Йосиф Киквадзе: България има голяма заслуга за съществуването на Европа
Грузинският митрополит на Шамокмеди съпровожда иконата на Св. Гавриил Ургебадзе в София
БТА
Политологът говори пред L'Express за края на либералния консенсус, възхода на нелиберализма и бъдещето на ЕС в епоха на глобални сътресения
След Брекзит Иван Кръстев публикува през 2017 г. „After Europe“ – остра книга за предизвикателствата пред Европейския съюз в момент, когато се говореше за опасност от разпад. Осем години по-късно българският политолог, един от водещите експерти по постсъветското пространство и европейската политическа динамика, смята, че вече сме навлезли в „постлибералната епоха“.
„Този повратен момент настъпва, когато либералният консенсус изчезне и нелиберализмът може да бъде изразяван открито. Вече сме там“, казва Кръстев.
Обречен ли е ЕС в подобна среда? В интервю за френския вестник L’Express той представя своята визия за трансформациите, през които преминава Европа.
L'EXPRESS: Точно преди година Доналд Тръмп беше избран за втори път. Как оценявате този момент?
ИВАН КРЪСТЕВ: Когато Тръмп влезе в Белия дом за първи път, мнозина го приеха като щастлива случайност. Политическата реалност обаче днес е различна. Светът преживява дълбока трансформация и Тръмп е по-скоро симптом, отколкото причина. Сега ясно виждаме края на една епоха – икономически, технологично, геополитически – с възхода на Китай и завръщането на войната в Европа. Европейците бяха най-малко подготвени, защото живееха с идеята за „края на историята“, убедени в неизбежността на либералната демокрация.
L'EXPRESS: Как бихте описали политическия феномен Тръмп?
КРЪСТЕВ: Често го наричат националист, но за разлика от националистите той не е обсебен от историята. Той е чист политически нарцисист – интересува го единствено настоящето и собственото му постижение. За него наследството няма голямо значение. Той е политическа аномалия, която Европа трудно разбира.
L'EXPRESS: В Европа има лидери, които приличат на Тръмп.
КРЪСТЕВ: Те са обединени от мания за реванш. Много от тях – Орбан, Фицо, Бабиш – се завърнаха след като са били във властта и са се почувствали унижени при напускането ѝ. Отмъщението става централен мотив. Това подкопава ключов принцип на демокрацията – че след изборна загуба не губиш живота, свободата или имуществото си.
L'EXPRESS: Движението MAGA активно влияе върху европейските крайни десници.
КРЪСТЕВ: Трябва да различаваме Тръмп от MAGA. Той не е идеолог, докато лидерите на MAGA имат ясна визия. Те вярват в цивилизационен национализъм – в идеята, че белите християни са застрашени. Ето защо гледат на Русия като на потенциален съюзник. Тяхната цел е възраждане на „Запада“ в стария му, етнокултурен смисъл.
L'EXPRESS: Германия ли се превръща в тестов терен за тези идеи?
КРЪСТЕВ: Да. Ако някой иска да промени Европа, трябва да промени Германия. Възходът на „Алтернатива за Германия“ и идеята за милитаризация на страната поставят трудни въпроси: може ли Европа да съжителства с тежко въоръжена Германия, управлявана от крайнодесни?
L'EXPRESS: Наблюдаваме ли нормализиране на нелибералните политики?
КРЪСТЕВ: Определено. Имиграцията вече е въпрос, по който има широк консенсус – всички се отдалечиха от идеята за „отворени граници“. Европейската политика се измести надясно. Промени се и основният въпрос: от „Как да променим света?“ към „Как да не позволим светът да промени нас?“.
L'EXPRESS: Защо антилиберализмът набира сила?
КРЪСТЕВ: Защото либералните партии преживяват криза, а елитите са загубили връзка с обикновените хора. Технологиите, военните промени и изкуственият интелект намаляват значението на масовия човешки капитал. Хората се чувстват излишни. „Бягството“ – преместване, оттегляне, отказ от участие – се превръща в универсална реакция.
L'EXPRESS: Как това влияе върху бъдещето на ЕС?
КРЪСТЕВ: ЕС е принуден да се адаптира към нова барикадна логика, но не може да се превърне в национална държава. В същото време икономическият национализъм е невъзможен – дори големите държави са твърде малки сами. Затова крайнодесните вече не говорят за „излизане“, а за „промяна отвътре“. Унгария е типичен пример – Орбан атакува Брюксел, но никога не би напуснал ЕС, защото китайските инвестиции в страната му зависят от достъпа до единния пазар.
L'EXPRESS: Укрепи ли войната в Украйна Европейския съюз?
КРЪСТЕВ: Не напълно. Разделението не е между Изтока и Запада, а между наследниците на различни империи. Държавите, били част от Руската империя, възприемат войната като екзистенциална. Южните и балканските страни имат други исторически рефлекси. Това прави бъдещите компромиси много по-трудни.
Дали ЕС е обречен? Разпадът е възможност, но не е неизбежен. Европа може да оцелее, но само ако бъде много по-креативна. Крайната десница няма да предложи тази креативност, защото тя е движение на носталгията, а не на бъдещето. И рано или късно ще се сблъска с това ограничение.
Европейският съюз започна работа върху нов пакет санкции срещу Руската федерация
Кая Калас, върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика представи инициативата след среща с германския министър на отбраната Борис Писториус в Берлин
Еврокомисията представи пакет за укрепване на демокрацията в Европейския съюз
Новите инициативи целят да гарантират честни избори, независими медии и устойчивост срещу дезинформация и външна намеса в ЕС
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)