На първо четене: Активи на "Лукойл" ще се продават само с позволението на ДАНС и Министерски съвет
Промените в Закона за насърчаване на инвестициите бяха внесени от депутати от ГЕРБ-СДС, „ДПС-Ново начало“, „БСП-Обединена левица“ и „Има такъв народ“
БТА
Може да се каже, че връщането на правомощието за назначаване на председателя на ДАНС на Народното събрание е част от укрепването на парламентарния характер на държавата, което се наблюдава през последните години и определено е положително явление
Председателят на ДАНС отново ще се избира от парламента. 11 години след преотстъпването на това правомощие на изпълнителната власт и президента, депутатите решиха да си го върнат.
Промяната в миналото беше свързана с опита Делян Пеевски да бъде избран за председател на ДАНС. Тогава парламентарното мнозинство беше формирано от БСП и ДПС, страната се управляваше от правителството на Пламен Орешарски, а президент беше Росен Плевнелиев.
Опитът за поставянето на Пеевски на най-отговорната позиция, свързана с националната ни сигурност, беше осуетен от гражданското общество, което реагира много категорично чрез мащабни и продължителни протести.
Точно тези протести в крайна сметка доведоха до оттеглянето на ДПС от парламентарното мнозинство и прекратяването на управлението на Орешарски.
С тогавашните си действия парламентът се беше компрометирал и стабилизирането на политическата среда изискваше трансфер на правомощия, чрез който да се осигурят необходимите гаранции за националната сигурност и да се възстанови легитимността на нейното управление.
Така правомощието на парламента отиде при правителството и президента, като беше установено чрез т.нар. споделена компетентност. Изпълнителната власт правеше предложението за назначаването на председателя на ДАНС, а президентът извършваше самото назначение чрез издаване на указ.
Това обаче вече не работи. Президентът не харесва предложението на правителството (Деньо Денев) и отказва да издаде указ. Правителството пък не желае да замени своя кандидат с друг, който да е симпатичен на президента и той с готовност да го одобри.
По този начин споделената отговорност преминава във взаимно противопоставяне и се налага търсенето на варианти за неговото преодоляване. Най-работещият и логичен изход от патовата ситуация е възстановяването на естествения модел – председателят на ДАНС да се избира от Народното събрание.
Парламентът е център на политическата система в България. В него се формира политиката и се изработва законодателството по всички теми, свързани с публичното управление и с ръководството на държавните институции.
Процедурата, основана на споделена отговорност, носи своите недостатъци и от гледна точка на отговорността. След като и правителството, и президентът имат отношение към назначаването на председателя на ДАНС, той пред кого точно да носи отговорност?!
Всъщност много е вероятно точно въпросът за отговорността да е причината, поради която досегашният начин за определяне на шефа на разузнавателната агенция да не може да сработи между премиера Желязков и президента Радев.
Бихме могли с основание да предположим, че между разбирането, което съществува в правителството за националната сигурност и разбирането за нея в президентството има сериозни разминавания.
Оттук и представите за отговорността и нейното носене също са различни. Няма как да се намери общ знаменател между тях и поради това двете страни остават твърдо на позициите си, без да са склонни към каквато и да било динамика за сближаване.
Може да се каже, че връщането на правомощието за назначаване на председателя на ДАНС на Народното събрание е част от укрепването на парламентарния характер на държавата, което се наблюдава през последните години и определено е положително явление.
Политическите и управленските процеси в една парламентарна република следва да протичат през парламентарния орган. Ако това не е така, то означава, че е налице суспендиране на конституцията (напълно или частично) и изместване на центъра на политическата система от парламента към президента.
Точно така беше станало по време на безкрайните служебни управления. Именно това наложи изработването на конституционна рамка за президента конкретно за ситуациите, свързани с назначаването на служебни премиери и правителства.
Трябва да е ясно, че в българската конституционна реалност президентът не е част от разделението на властите.
Конституцията ни му постановява съвсем различен статут и му възлага друг тип права и задължения. Президентът трябва да бъде обединител на нацията, това е основното конституционно изискване към него. Оттук произтичат и неговите най-значими права и задължения.
Президентската институция е независима и е изведена извън разделението на властите. Когато има проблеми с баланса и взаимодействието между тях, президентът е този, който трябва да положи усилия и да предприеме инициативи за преодоляването на кризата и възстановяването на нормалното функциониране на държавата.
Конкретно що се отнася до избирането на председателя на ДАНС от парламента, то президентът може да се намеси ако се появи някакъв проблем с избора. Например, ако сме в ситуация, в която има няколко различни кандидата и нито един не успява да събере мнозинство, за да бъде избран и да поеме поста.
В такъв момент президентът може да инициира срещи с парламентарните групи и да изиграе ролята на медиатор за излизане от патовата ситуация. Вместо това сегашният модел позволява на президента да предизвиква патови ситуации. Това не носи полза на нито една институция и на нито един орган, в т.ч. и на самия президент.
Освен това избирането на председателя на ДАНС от парламента значително ще увеличи възможностите за контрол върху него. Самият парламент ще може да осъществява контролни функции, а не само да го вика на закрити заседания, както е сега, за да информира той законодателния орган по конкретни въпроси от сферата на разузнаването.
Президентът също ще може да има отношение към контрола чрез Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Този формат е със съвещателни функции, но ако държавният глава вижда проблеми в дейността на шефа на ДАНС, той може да събере председателите на парламентарните групи, както и други лица, които могат да участват в съвета и да ги информира за ситуацията, така както той я вижда.
По този начин президентът би имал своя принос към контрола на управлението на ДАНС, без да може да го упражнява пряко, което е напълно нормално в парламентарната република.
Иначе реакциите на Румен Радев са доста интересни за наблюдение. Той е в края на втория си мандат и приключва като президент. Ако ще става партиен лидер, то и за него прехвърлянето на правомощия от президента към парламента е изгодно.
Радев обаче е на твърда позиция срещу този процес. Това може да означава, че поне на този етап той не е сигурен в партийния си проект. Друга възможна интерпретация е, че Радев може да възнамерява да подкрепи определен кандидат на президентските избори догодина и да има определено влияние върху него.
За момента стабилизирането на парламентарния характер на държавата продължава. И този процес няма да спре поне до есента на 2026 г., когато са президентските избори. Ако няма предсрочен парламентарен вот скоро след това, то ще последват местни избори. А те са най-сложните за новопоявила се формация. Най-вероятно точно това тревожи Радев.
Редактор
Коментари (0)