Мнение

Президентска оставка, парламентарни избори и много неизвестни

25 януари 2026, 17:35
Евгени Кръстев

БТА

Какво означава напускането на президентството за политическата система

Румен Радев вече не е президент. Той оставя институцията на държавния глава на Илияна Йотова и се включва в реалния политически процес. Ходът на вече бившия президент е доста рисков, но не е неочакван. Дори по-скоро изненада щеше да има, ако Радев беше продължил да стои в президентството и просто да назидава политическата класа. Това се случваше толкова редовно през последните години, че на обществото вече спря да му прави впечатление.

Оставката на кабинета на Росен Желязков се оказа шанс за Румен Радев. Ако правителството беше просъществувало още около година, Радев щеше да може да се яви на парламентарни избори едва след края на президентския си мандат. И това определено нямаше да е особено благоприятна ситуация за него. Щеше да изглежда, че след като вече не е президент, просто си търси ново амплоа. Докато сега дава вид, че жертва президентския си уют, за да се бори с модела Борисов/Пеевски и проблемите, които той създава на страната. Или поне това е разбирането на самия Радев и на хората около него.

На първо четене трябва да се отбележи, че бившият президент не разполага с време за регистриране на собствен партиен субект и поради това ще трябва да използва съществуваща регистрация или регистрации. Най-вероятно това ще бъдат малки и слабо познати субекти, които освен регистрациите си ще предоставят на Радев и част от хората, които ще попаднат в неговите листи.

Най-интересният момент от това измерение на въпроса е дали в коалицията ще влезе „Алиансът за права и свободи“ (АПС). Това би дало възможност на бившия президент да се позиционира вече и институционално срещу Пеевски, който в неговото съзнание е основният злодей в българската политика.

В последното си обръщение към нацията като държавен глава Радев заяви, че етическият мир трябва да бъде запазен и той ще се погрижи за това. АПС са и парламентарна формация. Те ще имат право на представители в секционните избирателни комисии. По този начин Радев ще може да изпрати свои хора на място, които да защитават интересите му по време на самото гласуване.

Появата на Румен Радев на терена на реалната политика ще промени характера на политическото представителство основно в две насоки. Най-вероятно част от малките формации ще изчезнат от парламента. За ИТН и „Величие“ това е на практика сигурно. Под риск са МЕЧ и БСП. Електоралната тежест на „Възраждане“ може да спадне наполовина, но те със сигурност ще присъстват в следващото Народно събрание.

От „Възраждане“ обаче значително ще изострят реториката си и ще радикализират поведението си. Говорене срещу еврото, срещу миграцията в комбинация с напълно невярното и нелогично твърдение, че Шенген ни превръща в мигрантско гето, както и провиквания за излизане от НАТО – всичко това ще е в основата на „възрожденското“ говорене по време на предстоящата предизборна кампания.

Другата насока, чрез която могат да настъпят промени в политическото представителство, е евентуалното увеличаване на избирателната активност. Всъщност ако формацията на Румен Радев не привлече вот от трайно негласуващите български граждани, то тя не би имала никакъв шанс да бъде първа политическа сила.

Или казано с други думи, за да има шанс Радев да изпревари другия фаворит за първото място – ГЕРБ, избирателната активност задължително трябва да е над тези около 40%, които познаваме от парламентарните избори през последните години.

Най-вероятно структурите на някои партии или поне част от тях ще се преориентират и ще работят за Радев по време на предизборната кампания. Това е важно за новия проект, тъй като няма как да се разчита единствено на вдигането на вълна. Необходими са организирани хора по места, които да провеждат кампания и да събират гласоподаватели за Радев и неговите листи.

Много е вероятно проектът на Радев да получи подкрепа и от някои неправителствени организации или пък от такива, които включват в себе си пенсионирани офицери и сержанти от армията. Такъв тип организации също могат да бъдат източник на хора за кандидат-депутатските листи.

В екипа на Радев в президентството има някои офицери от резерва и запаса. Бившият президент предпочиташе да работи със свои колеги. Най-вероятно тази тенденция ще продължи и в Народното събрание. Ще бъде интересно да се види и това дали целият президентски екип на Радев от секретари и съветници ще влезе в неговите листи или част от тях ще останат в екипа на Илияна Йотова.

Ако част от хората на Радев останат при Йотова, това ще означава, че тя най-вероятно ще следва стила на предшественика си и няма да промени нищо в определени сфери. Ето защо е важно да се обърне внимание секретарите и съветниците на Радев в кои направления ще останат при Йотова, ако това се случи. Така ще получим отговор и на въпроса стреми ли се Радев да запази някакво влияние в президентската институция и какво по-точно би било неговото естество.

Трябва обаче веднага да отбележим, че Йотова няма да може, дори и да иска, да следва в пълнота поведението на Радев като държавен глава. В основата на неговото поведение беше назидаването на политическата класа. Йотова ще бъде лишена от възможността за подобен стил най-малко, защото Радев също се присъединява към политическата класа и ако назидаването се запази, то ще обхване и него.

Йотова най-вероятно желае да запази и развие шансовете си за спечелване на президентски мандат. На този, макар и съвсем начален, етап тя изглежда като много вероятен кандидат на формацията на Радев за президентските избори тази есен.

Преди това обаче страната ни ще мине най-малко през един, а може и през два парламентарни вота. За Радев има два варианта за подход към парламентарните избори. Той може да фокусира кампанията върху себе си, а участниците в листите просто да го следват – това е единият вариант. Другият е да остави хората в листите, най-вече водачите, да имат водеща роля, а той само да осигурява разпознаваемост на политическата общност, която ще се оформя около него.

И двата варианта крият своите рискове. Първият означава, че Радев трябва да отговаря на всички въпроси, включително неудобните, които ще възникнат по време на кампанията. Ако остави водещата роля на хората от листите, е възможно да се получи парцелиране на кампанията. Формацията ще е съвсем нова и все още слабо интегрирана. По всяка вероятност в началото ще има отделни групи в нея и всяка от тях ще дърпа чергата към себе си.

Вече ясно се виждат и реакциите на другите формации спрямо очакваното участие на Радев на парламентарните избори в края на март или през април. Най-ярко изразена е позицията на ППДБ.

Водещи фигури на формацията като Атанас Атанасов, Ивайло Мирчев, Надежда Йорданова и Асен Василев заявиха, че борбата срещу корупцията и твърдата проевропейска позиция на България са условията, с които трябва да се съобразява всеки, който би желал да работи с тях. Това се отнася и за Радев и неговата формация.

Де факто ППДБ искат от Радев да се определи и позиционира още сега както по отношение на вътрешната, така и по отношение на външната политика. Бившият президент обаче вероятно ще отлага това колкото се може повече. Определянето ще ограничи обема на избирателите му, а в началото той ще иска да вземе максимално възможното.

Изясняването на въпроса кои от позициите си Радев би ревизирал и на кои ще продължава да държи ще има съществена роля в предизборната кампания. И това ще е важно за ППДБ, за ГЕРБ, за самия Радев, както и за останалите формации с потенциални шансове за спечелване на мандати в новото Народно събрание.