Мнение

Радев и Сиярто се срещнаха в София. Какъв знак е това?

17 ноември 2025, 19:00
Евгени Кръстев

АП/БТА

Какво стои зад близостта между Радев и Орбан – „антивоенна политика“ или геополитически риск за Източна Европа

Преди борени дни се проведе среща между българския президент Румен Радев, който беше домакин, и министърът на външните работи на Унгария Петер Сиярто. В края на миналата година на гости в президентството беше самият Виктор Орбан, а преди около месец в Смолян пристигна унгарският президент Тамаш Шуйок. Там той беше посрещнат от Радев с неговата частна Шкода, тъй като непосредствено преди това парламентът беше лишил администрацията на президента от възможността да ползва автопарка на НСО.

Както беше обявено, основните теми по време на разговора между Радев и Сиярто са били миграционните въпроси, енергетиката и антивоенната политика. Последното е особено интересно, защото досега нито Радев, нито управляващите в Унгария са обяснили какво точно разбират под антивоенна политика. Те са против военнотехническата подкрепа за Украйна и против икономическите санкции срещу Русия. Говорят за постигане на мир чрез дипломатически средства, но този подход явно не работи.

Това стана ясно дори за Доналд Тръмп, който след продължителни опити да спре войната чрез преговори, отмени срещата си с Путин, която трябваше да е в Будапеща и наложи санкции на руските петролни компании „Роснефт” и „Лукойл”. Ако Румен Радев и правителството на Орбан имат някакво ноу-хау, което мислят че могат да използват за постигането на мир или поне на примирие, би било добре да са по-ясни пред обществеността по отношение на точните си намерения и подход.

Що се отнася до енергетиката, Унгария наистина изпитва трудности с енергийните доставки. След санкциите срещу Русия страната получава газ през България по Балкански поток и петрол по тръбата „Дружба”. Унгарското правителство не пожела да диверсифицира източниците си на енергийни суровини и сега търси партньори като Радев, който подкрепя политики като неговите.

Колкото до миграцията, това е основната тема на Орбан общо взето през всичките години, през които е на власт. Той обаче губи монопол върху нея, тъй като настоящият му опонент Петер Магяр също е консерватор и има ясна позиция по въпроса. Така Орбан и хората му се нуждаят от международен разговор, за да изглежда пред унгарските избиратели, че те са тези, които имат признанието на други субекти в Европа, които държат на рестриктивен подход спрямо миграцията. Радев е един от много малкото държавни глави на континента, с който унгарските управляващи могат да се срещнат и да демонстрират пред унгарското общество, че и те са част от международните процеси.

По всяка вероятност взаимодействието между Радев и властта в Унгария има своето геополитическо измерение. Още преди Русия да започне пълномащабната си война срещу Украйна през февруари 2022 г., от Кремъл и руското външно министерство настояваха НАТО да се изтегли до границите си от 1997 г. Това било необходимо за гарантирането на сигурността на самата Русия. Благосклонно, към кремълския режим, правителство каквото е унгарското, би могло да осигури нещо на руснаците в тази насока. Особено ако това е свързано с оставането му на власт и след април 2026 г., когато са парламентарните избори в Унгария.

Разбира се, тук не става дума за излизане от алианса, а по-скоро за забавяне на инвестициите в отбрана и отбранителна инфраструктура. Многонационалните бойни групи, разположени по Източния фланг на НАТО имат ключова роля за националната и съюзната сигурност. Те трябва да бъдат развивани и да имат готовност да прераснат в бригади ако се появи такава необходимост. България, поне засега, работи пълноценно за осигуряването на многонационалната бойна група в Ново село и планира разширяване на инфраструктурата, от която тя се нуждае, за да се подобрява оперативно и да е в максимално добро функционално състояние.

Ако Орбан спечели изборите в Унгария идната пролет, това ще му осигури още един четиригодишен период, през който той би могъл да се занимава с „антивоенна” политика. При хипотетичен следващ мандат на сегашното унгарско правителство е много възможно точно това да попадне в центъра на неговото управление, а не миграционната тема, както е било винаги досега.

В случай, че властта на Орбан продължи и след април 2026 г., най-вероятно ще се премине от блокиране на част от решенията на ЕС към осъществяване на руските искания за изтегляне на НАТО в границите до 1997 г., макар и в ограничените рамки, в която това би било възможно. За тази „антивоенна” политика Орбан ще се нуждае от партньори. Освен Словакия и евентуално Чехия, в тази роля той вероятно вижда и България през личността на Румен Радев.

Ако се отвори едно такова пространство в източната територия на НАТО, в Кремъл със сигурност ще са доволни. Дори могат да кажат, че са започнали постепенно да постигат целите си в Източна Европа. Нека отново подчертаем, въобще не става дума за излизане от алианса. Достатъчно е да има неефективни политики в сферата на отбраната и националната сигурност.

Средствата за отбрана през следващите години със сигурност ще нарастват. За да се стигне обаче до действителни резултати, е необходимо те да се превърнат в реални договори, модернизация, пълноценно усвояване на новите системи и въвеждането им на въоръжение колкото се може по-скоро.

Сигурността в Източна Европа и отбраната на Украйна са като скачени съдове. Колкото по-малко е подкрепата за Украйна, толкова повече и по-бързо ще е необходимо да се инвестира в националната сигурност на източноевропейските страни. Това обстоятелство едва ли се отчита от „антивоенната” политика на Орбан и евентуално на Радев.

Съчетаването между слаба подкрепа за Украйна и неефективни отбранителни политики в държавите от Източна Европа би било огромна заплаха като цяло за сигурността на Европа. Ето защо това никога и на никаква цена не бива да се допуска. Страните от Западна Европа несъмнено го разбират и оказват съдействие на източните си партньори и съюзници. Тази тенденция ще се засилва.

Страни като Великобритания, Норвегия и Дания са изключително активни в осигуряването на подкрепа за Украйна. Инвестициите в отбранителното производство на държавите от Източна Европа също имат важно значение. Пристигането на германския концерн „Райнметал”в България има съществена икономическа и отбранителна роля. И също така то е знак, че при необходимост страната ни ще получи бърза подкрепа, за да гарантира националната си сигурност.

За функционирането на всичко това обаче е необходима политическа воля. От тази гледна точка истинската антивоенна политика може да има само една цел – постигане на справедлив мир. Всичко друго би било неприемливо и би захранило допълнително апетита на агресора. Единствено справедливият мир може да стабилизира ситуацията в Украйна и въобще в Европа.

И така! Ако Радев ще се включва в някаква „антивоенна” политика по стандартите на Орбан, то най-вероятно появата на неговия хипотетичен партиен проект ще зависи от резултатите от изборите в Унгария идната пролет. Ако Орбан и компания бъдат изпратени в опозиция, говоренето по този начин за „антивоенна” политика приключва.

В България Орбан има доста симпатизанти и е възможно Радев да си представя, че би могъл да прибере при себе си този евентуален електорален потенциал. В случай обаче, че унгарците гласуват срещу сегашния премиер, то със сигурност и симпатиите към него извън Унгария ще изчезнат и то без да оставят никаква следа.

Вотът в Унгария през идната пролет със сигурност ще покаже какво трябва да е отношението на страната към Кремъл. Опозиционният лидер Петер Магяр вече даде тон за това. „Товарищи, конец”, заяви той по време на отбелязването на 69 години от събитията в Будапеща през 1956 г.