Новини
Търси

Разпадът на следвоенната световна търговска система

Разпадът на следвоенната световна търговска система
БТА

Либералният ред се пропуква под натиска на протекционизъм и геополитика

Световната търговска система, изградена след Втората световна война, навлиза в най-дълбоката си криза от десетилетия. Принципите на свободната и предвидима търговия, върху които бяха положени основите на следвоенния ред, са все по-често подменяни от протекционизъм, субсидии и политически натиск.

Преди почти 80 години САЩ и техните съюзници създадоха механизми като Генералното споразумение за митата и търговията (GATT), а по-късно и Световната търговска организация (WTO), за да избегнат катастрофалните последици от 30-те години. Тогава рязкото повишаване на тарифите задълбочи Голямата депресия и отвори път към глобален конфликт. Днес обаче историята изглежда се повтаря.

САЩ прилагат най-високите тарифи от 1930-те насам, а Китай налива безпрецедентни субсидии в ключови индустрии, за да доминира световните пазари. Европа, поставена между двата гиганта, също прибягва до индустриална политика и мерки за защита на своите компании. Либералният принцип на равнопоставена конкуренция постепенно се заменя от надпревара в държавната намеса.

Резултатът е нарастваща фрагментация на глобалната икономика. Светът все по-отчетливо се разделя на два блока – китайски, съсредоточен върху масовото производство и държавния контрол, и американски, концентриран около технологиите, капитала и глобалните финансови мрежи. Европа се опитва да балансира, но усеща засилващия се натиск да играе по същите правила на протекционизъм и субсидии.

Кризата ескалира и на институционално ниво. WTO, създадена да бъде арбитър на международната търговия, е практически парализирана. Нейната система за разрешаване на спорове е блокирана, след като САЩ отказаха да одобрят назначаването на нови съдии. Все повече конфликти се решават чрез двустранни договорки или чрез ответни търговски санкции.

Историците и икономистите виждат паралели с 1930-те години, когато протекционизмът допринесе за глобален икономически срив. Днес обаче рисковете са още по-сложни – в уравнението участват технологични войни, геополитически амбиции и битка за индустриално лидерство.

Пред света стоят три сценария. Най-песимистичният е пълното разпадане на следвоенния ред и формирането на конкурентни блокове, които да увеличат риска от нестабилност и конфликти. Друг вариант е частична реформа – признаване на индустриалните политики и субсидиите, но поставянето им в международна рамка. Най-вероятен обаче изглежда пътят към регионализация – бъдеще, в което търговията ще се организира чрез регионални споразумения, а не чрез универсални глобални правила.

Едно е ясно: моделът на „свободна и честна търговия“, който доминираше десетилетия наред, е под въпрос. Светът навлиза в епоха на икономически национализъм и търговски блокове – развитие, което ще определи баланса на силите през идните години.

Последвайте Таралеж в google news бутон
Сподели:
Редактор

Кирил Илиев

Коментари (0)