Проектът за Източносредиземноморския газопровод (EastMed), който има за цел да свърже офшорните газови находища на Кипър, Израел и евентуално Египет с Гърция, Италия и европейските пазари, отново се завръща в международния дневен ред. Това стана след проведената в Атина миналата седмица среща на Партньорството за трансатлантическо енергийно сътрудничество, съобщи гръцката телевизия „Скай“.
Израелският министър на енергетиката и инфраструктурата Ели Коен заяви след разговорите с колегите си от Кипър и Гърция, че е постигнат „значителен напредък“ и че САЩ „вече са готови да поемат важна роля“ в проекта. „Целта е да се създаде енергиен коридор, който да осигури алтернатива на руските доставки и да заобикаля рисковите маршрути през Червено море, контролирани от хусите“, каза Коен.
Идеята за EastMed бе формализирана през 2021 г., когато Кипър, Гърция и Израел подписаха междуправителствено споразумение за изграждането на газопровода, който трябва да доставя между 9 и 12 милиарда кубически метра природен газ годишно към Европа. Европейската комисия впоследствие включи проекта в списъка си с инициативи от общоевропейски интерес, което му даде политическа тежест и потенциален достъп до финансиране.
Проектът обаче бе сериозно забавен, след като през януари 2022 г. САЩ, дотогава негов основен поддръжник, внезапно оттеглиха политическата си подкрепа, аргументирайки решението с икономически и екологични съображения. Това доведе до фактическо „замразяване“ на проекта, допълнено от съмнения в неговата финансова и техническа осъществимост.
Според външнополитическия анализатор Константинос Филис, интервюиран от „Скай“, промяната в американската позиция може да се дължи на новия енергиен курс на администрацията на Доналд Тръмп. „Докато при правителството на Байдън форматът 3+1 (Гърция, Кипър, Израел плюс САЩ) бе почти неактивен, сегашният лозунг на Тръмп ‘drill baby, drill’ — повече добив, повече енергия — може да вдъхне нов живот на EastMed“, коментира той.
Филис подчертава, че участието на американски компании и възможната геополитическа подкрепа от Вашингтон биха могли да променят баланса в региона. „Ако EastMed попадне под американско покровителство, това би било мощен сигнал – не само икономически, но и стратегически“, отбелязва експертът.
Според него проектът не е просто инфраструктурна инициатива, а индикатор за нова геополитическа епоха в Източното Средиземноморие, в която Атина, Никозия и Йерусалим работят в синхрон със САЩ за формиране на нова енергийна архитектура в региона. „Форматът 3+1 може да се окаже онова липсващо парче от пъзела, което ще определи цялостната картина на източносредиземноморската политика“, добавя той.
Не всички обаче споделят оптимизма за възраждане на проекта. Според гръцкия портал „Енерджи прес“, изказванията на Ели Коен по-скоро подсказват за обсъждане на по-ограничен вариант – частен проект за газопровод между Израел и Кипър, който би изисквал по-малки инвестиции и по-кратки срокове.
Кипърският министър на енергетиката Георгиос Папанастасиу също не потвърди възобновяването на EastMed след срещата в Атина. В интервю за КНА той уточни, че разговорите между министрите от формата 3+1 и Партньорството за трансатлантическо енергийно сътрудничество са били насочени към общата енергийна сигурност на региона, като конкретно внимание е било отделено на няколко други проекта: газов коридор към Северна Европа през пристанище Александруполис, газопровода между Израел и Кипър и възможния износ на втечнен природен газ (LNG) от кипърските находища чрез египетското пристанище Дамиета.
Въпреки противоречивите сигнали, съживяването на дебата за EastMed ясно показва, че енергийната геополитика на Източното Средиземноморие отново се активизира. За някои това е шанс за нова ера на сътрудничество между САЩ и ключовите им партньори в региона; за други – просто поредният опит да се вдъхне живот на проект, останал на хартия.
Споразумението между DEPA, Aktor и Venture Global LNG ще гарантира доставка на 0,7 млрд. куб. м газ годишно от 2030 г., като част от общата цел на ЕС и Вашингтон да заместят руския внос с американска енергия.
Райт каза на министри и ръководители от 25 държави, че ако инфраструктурата бъде изградена, тогава всяка молекула руски газ в Европа ще бъде заменена
Президентът Карол Навроцки обсъди с Петер Пелегрини енергийното сътрудничество, отбранителните връзки и общата позиция срещу миграционните квоти в ЕС
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)