Мнение

Ще влезе ли темата за федерализацията на ЕС и общата европейска армия в българската предизборна кампания

1 февруари 2026, 17:42
Евгени Кръстев

БТА

Европейската сигурност между националната държава и федералния модел

В края на миналата седмица от „Продължаваме промяната” проведоха брифинг и заявиха, че желаят коалицията с „Демократична България” да се запази при определени условия, но председателят Асен Василев отбеляза и още нещо. От съдържателна гледна точка то беше най-значимото, но вниманието, което медиите му обърнаха, остана доста слабо. Асен Василев директно каза, че ЕС се нуждае от федерализация и от обща европейска армия, за да може да се защитава. Според тезата на лидера на ПП Съюзът ни е богат и точно поради това трябва да е подготвен да се отбранява. Именно богатството е причината, която поражда стремежи към Европа от всички останали части на света.

Може да се каже, че за първи път темата за федерализацията на ЕС и общата армия се поставя в България в предизборна или почти предизборна обстановка. Това може да извади политическия дебат от летаргията, в която той се намира, да изпълни комуникацията между партиите със съдържание и да ги принуди да използват аргументи в борбата за привличане на избиратели.

Позицията, че ЕС трябва да върви към федерализация, се нуждае от аргументи, но от аргументи се нуждае и обратната теза, която със сигурност споделят много от формациите, които ще участват в изборите и ще спечелят парламентарни мандати. Една подобна предизборна обстановка ще затрудни такива формации, които предпочитат България да се държи настрана от този дебат и единствено да се съобразява с тенденции в ЕС, без да се опитва да влияе върху тях.

По принцип в политиката са необходими ясни позиции. Колкото повече нюансирани са те, толкова по-трудно се печели електорална подкрепа с тях. Не е невъзможно именно по тази причина Асен Василев да залага на максимална яснота по стратегически въпрос и да очаква, че този подход ще му донесе повече ползи, отколкото вреди.

И още един ефект може да постигне подобен подход, ако бъде разгърнат по време на предизборната кампания. Най-вероятно противодействието срещу позицията за федерализиране на ЕС и обща европейска армия ще дойде по две линии.

Едната ще е свързана с изразяване на аргументи и ползването им в предизборния дебат. Понятийният апарат тук ще е свързан с националната държава и нейната роля за формирането на демократичните системи и публичните институции.

Другата линия ще е силно популистка и много вулгарна. Нейните представители ще боравят с думи и изрази като еничари, национални предатели и други обидни квалификации без политическо съдържание и тежест.

Няма да е никаква изненада ако тези две линии влязат в конфликт помежду си и конкуренцията между тях се окаже по-остра и непримирима, отколкото между привържениците на федерализацията и умерените последователи на идеята за Европа на националните държави.

Едно такова развитие на предизборните дебати ще е полезно, защото то би изиграло ролята на информационна кампания относно плюсовете и минусите както на федерализирането, така и на идеята за Европа на националните държави. И в едното, и в другото има положителни страни и недостатъци. Обществото ни трябва да е наясно с всички тях, за да може България да е пълноценен участник в този дебат на европейско равнище.

С информационната кампания за влизането ни в еврозоната публичните институции у нас не се справиха особено добре. Останаха отделни групи от обществото, на които не им беше обяснено, че предимствата на общата европейска валута са много повече от недостатъците.

Затова и дебатът за приемането на еврото беше с ниско качество. Протече не толкова въз основа на аргументи, а беше силно идеологизиран, което даде възможност за разпространяването на много дезинформация и пропаганда.

Интегрирането на страната ни в ЕС на институционално равнище вече е приключило. Това означава, че България е пълноправна част от Съюза и пълноценен участник във всички теми, свързани с неговото състояние и развитие. Оттук нататък страната ни може да бъде инициатор по всякакви въпроси, отнасящи се до бъдещето на ЕС.

Разбира се, това е свързано с активно поведение и намиране на съюзници вътре в Общността. Сега всички са недоволни от прекомерното бюрократизиране на ЕС. Федерализацията е един от начините за намаляване на бюрокрацията и ограничаване на нейната роля в управлението на Общността.

От логическа гледна точка комбинирането на темата за федерализирането на ЕС с въпроса за обща европейска армия е напълно издържано. Това са два успоредни процеса. Те са обвързани помежду си и няма как да бъдат разглеждани поотделно. Ако бъде стартиран процес по изграждане на обща европейска армия, то това неминуемо ще води ЕС към федерализация. Обратното също е валидно – федерализирането би наложило формиране на обща армия.

Преди няколко години унгарският премиер Виктор Орбан твърдеше, че желае изграждане на обща европейска армия, без обаче да промени позицията си за блокиране на процесите на интеграция вътре в ЕС. Това е нонсенс. Неслучайно управлението на Орбан с нищо не е допринесло за задълбочаване на военното сътрудничество в Европа и формиране на обща отбранителна политика на континента.

Общата европейска армия, както и федерализирането, са продължителни процеси, а не въпрос на еднократни решения или желания на отделни лидери, формации или институции на съюзно или национално равнище. Появата на обща европейска армия би била финалната фаза на редица предхождащи я явления в сътрудничеството между европейските страни в сферата на отбраната.

Европа силно се нуждае от интегриране в областта на военното производство и индустрия. Това ще доведе до подобряване на отбранителните продукти и осигуряването им на по-достъпни цени. ЕС вече има инструменти, ориентирани в тази посока. Програмата SAFE е свързана с увеличаване на инвестициите в отбраната и съвместни поръчки за отбранителни технологии. Това е сериозен стимул за отбранителната промишленост на страните от ЕС.

Развитието на отбранителното сътрудничество между страните от ЕС чрез съвместни учения и мисии също е важна стъпка към общата европейска армия. Постепенното създаване евентуално на общи командвания с ясно разписани отговорности и ангажименти вече би било израз на истински задълбочено военно взаимодействие в Европа.

Пътят към обща европейска армия всъщност е път към развиването на европейския вектор в НАТО. Колкото повече той заприличва на американския, толкова повече ще се приближаваме към осъществяването на идеята за обща европейска армия. САЩ са федерална държава и затова имат единна, силна и ефективна армия. Европа се състои от отделни национални държави и съответно въоръжените ѝ сили са децентрализирани и действителната им ефективност е доста по-ниска, отколкото би могла да бъде.

Ако имаме европейски вектор в НАТО, равностоен на американския, това ще е от полза за евроатлантическите отношения и стабилността на връзката между двете страни на океана. Степента на податливост на кризи ще е много по-малка и вероятността да сме свидетели на ситуации като сегашната ще бъде сведена до минимум.

Европа трябва да е активна в отбранителното усвояване на територии като Гренландия. И е добре да е основоположник на подобни инициативи. Континентът ни се нуждае от проактивност, а не просто от включване в действия, чието начало вече е поставено.

Богатството води към необходимост от силна отбрана, а силната отбрана гарантира съхраняването на положителния икономически тренд. Именно това в момента е изходната точка, от която трябва да се гарантира стабилността на ЕС, както и неговото развитие, чрез което той да премине на нов етап от съществуването си.