Германия затяга правилата за социалните помощи
Бундестагът прие нови мерки - помощите могат да бъдат намалявани или прекратявани при нарушения, а промените влизат в сила от 1 юли и ще засегнат над 5 милиона души.
Снимка: Pixabay
В навечерието на предизборната кампания потребителите трябва да бъдат нащрек за това какво консумират онлайн
Предизборните кампании отдавна не са това, което бяха. Битката вече не е на фронта или поне не на офлайн фронта, а в социалните мрежи. Политиците отдавна разбраха, че платформи като Фейсбук, Инстаграм, Ютюб и ТикТок им дават много повече за много по-малко пари в сравнение с това да обикалят градове, села и студиа. Бързина, достъпност, по-голям брой достигнати хора – арената е отворена 24/7.
Социалните мрежи дават и друго предимство, те са плодотворна почва за онова, което политолозите наричат популизъм. Алгоритъмът обича атрактивните, бута ги нагоре, прави ги още „по-топ“. Всеки политик е на няколко клика разстояние от това да се обърне на живо към стотици хиляди, да им каже всичко без редакция на някой журналист, при това да го направи по визуално привлекателен начин. Алгоритъмът обича и кратките видеа, а как можеш да обясниш на избирателите своите политики в 30 секунди? Популизмът цъфти, пролет пукна, изборите идват.
Трендът
Целта са без съмнение младите. Данните сочат, че до 2028 г. избирателите от поколенията на милениалите и поколението Z – които вече гледат над шест часа медийно съдържание на ден – ще съставляват по-голямата част от електората. Припомняме и протестите от края на миналата година, когато нямаше ден, в който общественият фокус да не е насочен към „младите“ и „джен зи“ – онези, които са били излезли по площадите и са донесли вятъра на промяната.
Светът вече познава истински политически инфлуенсъри. Доналд Тръмп е само началото, една от емблемите на популисткото говорене онлайн. Та от както влезе в Белия дом, екипът му дори прави AI клипчета, в които Тръмп е в образа на Максимус от „Гладиатор“. Къде започва политиката и къде спира ентъртейнмънта, ще попитате и с право. Ярък пример за това видяхме неотдавна и на около 400 км. от София – в Румъния. Победата на независимия проруски кандидат Калин Джорджеску на първия тур на изборите през ноември 2024 г. беше изненадваща.
Той не беше широко известен преди изборите. Според социологическите проучвания можеше да получи едва 3 до 5 % от гласовете. В началото на кампанията си той обяви, че разполага с нулев бюджет, няма собствен щаб, а екипът му не води традиционна кампания.
Вместо това той се фокусира върху видеоклипове в TikTok. В някои от тях се появяваше, яздейки кон в традиционно румънско облекло или тренирайки джудо. Съдържанието с негово участие стана вирусно в TikTok в седмиците преди изборите, а след това рейтингът му в проучванията на общественото мнение скочи до небето. В навечерието на изборите той вече печели 23% от гласовете. Макар и след това да стана ясно, че манипулации е имало, румънският пример доказа едно – силата на социалните мрежи вече е незаобиколим фактор за всяка държава по света.
Свобода на словото или...?
Нашите родни политици са далеч от тази „класа“, има още хляб да изядат, но през последните години и у нас се открояват лидери в социалните платформи. И как да не се борят за лидерство именно на този терен, като самите журналисти започнаха да признават, че онлайн проектите им са „без цензура“, „извън ефир“ било по-свободно, по-приятно. Снимките и клипчетата изглеждат по-истински, та нали сме държавата на формати като „Биг Брадър“ и „Ергенът“. Пиарите могат и собственоръчно да таргетират кого да достигнат със съдържанието, което споделят. Това обаче е оръжие с две остриета, заради това, че до последно има хора, които не са решили за кого ще гласуват. Те не са от твърдите ядра, ориентират се по време на кампанията и мислят. Ако те не бъдат от таргетираните, тогава посланията на съответната формация изобщо няма да ги достигнат.
Липсата на редакторска журналистическа намеса обаче отваря широко вратите и за някои рискове, като например дезинформация, език на омразата, манипулации, липса на критични въпроси и слушане на политически монолози. Все повече ставаме свидетели и на съдържание, генерирано с изкуствен интелект, което понякога се оказва трудно за засичане дори и от опитно око. Анализаторите пишат, че социалните медии са основен канал за разпространение на дезинформация и чуждестранна намеса, като кампаниите се борят да разграничат фактите от измислицата.
Развитието на AI допълнително засили опасенията относно фалшивите новини и синтетичното съдържание. В навечерието на предизборната кампания избирател или не, всеки трябва да извади критичното си мислене от джоба и да започне да подлага под съмнение съдържанието, което скролва. Пролет е, да разорем почвата, за да не избуи популизмът.
Потребители на социалните мрежи откриха странни разлики във видеата от хижата край Петрохан
„Един кемпер изчезва от кадър, заедно с липсата на сняг под него“, пише човек във ФБ
Португалия въвежда изискване за родителско съгласие за достъп на тийнейджъри до социалните мрежи
Законопроектът цели защита на децата от кибертормоз и вредно онлайн съдържание и следва тенденция в други държави
Редактор
Лора Карамфилова е магистър по "Политически комуникации" от университета в Амстердам, Нидерландия. Има над 10 години опит в медиите у нас като международен редактор на новини. Експерт по комуникации и маркетинг.
Коментари (0)