Между войната, дипломацията и личното си его президентът на САЩ е изправен пред най-опасната дилема на втория си мандат
Това е един шок, който Доналд Тръмп вероятно предпочита да не нанася на американците.
Ако в близко бъдеще Съединените щати се окажат въвлечени в нова война с Иран, президентът ще поеме огромен риск в страна, която все повече изглежда изтощена от неговите крайности.
Социологическите проучвания показват, че избирателите са дълбоко загрижени за икономиката и за нарастващите трудности да си позволят храна и жилище.
И все пак Тръмп започна годината, фокусирайки се върху почти всичко друго. Той свали от власт венецуелския диктатор, изпрати федерални агенти за масова вълна от депортации в Минесота, при която загинаха двама американски граждани, и отново подкопа доверието в избирателната система.
Освен това той започна да развива вкус към военната сила. Още през първата си година от втория мандат Тръмп е разпореждал удари по цели в Иран, Ирак, Йемен, Сирия, Нигерия и Венецуела, както и срещу предполагаеми наркотрафиканти в Тихия океан и Карибския регион.
Именно затова заплахите му към Иран – заради репресиите срещу протестиращите и за да попречи на страната да възстанови ядрената си програма – звучат сериозно, докато в Оман започват преговори между Вашингтон и Техеран.
Но при спад на одобрението под 40%, в година на междинни избори, която вече изглежда мрачна за републиканците, Тръмп трябва да отчете нестабилната си вътрешнополитическа позиция, наред с изключително трудните военни дилеми, свързани с Иран.
Тръмп вярва, че неговата непредсказуемост разширява пространството му за преговори. Но на фона на нова криза с Иран става все по-трудно да се види как той би могъл да постигне ясна и лесна победа.
Президентът е убеден, че иранските духовни лидери искат да сключат „сделка“, за да избегнат война със САЩ. Той е струпал значителни военноморски сили в региона и разполага с реални възможности за тежък удар.
Това натрупване на сила придава твърдост на настъпателната дипломация.
Иранците обаче може да не могат да разчитат на т.нар. **момент TACO („Тръмп винаги се страхува“) **. Глобалната му войнственост вече очерта червени линии. По време на първия си мандат той нареди убийството на Касем Солеймани. През втория си мандат изпрати стелт-бомбардировачи, за да унищожат иранските ядрени обекти.
Тръмп се е намесвал във вътрешната политика на Иран повече от всеки друг американски президент през XXI век, предупреждавайки клерикалния режим за последствията от репресиите срещу собственото население, при които хиляди хора бяха убити.
Накратко, Тръмп е заложил огромен личен и геополитически престиж в поредния сблъсък на воля с Техеран.
Защо Иран изглежда особено уязвим
Иран никога не е бил по-слаб в своята 45-годишна конфронтация със САЩ.
Режимът е разклатен от криза на наследяването – аятолах Али Хаменей не може да управлява вечно.
Политическата легитимност е в дълбока криза. Недостигът на храна и вода, икономическият срив и безнадеждността изкараха хората по улиците.
Регионалните проксита на Иран – Хамас и Хизбула – бяха сериозно отслабени от войните с Израел.
Тази комбинация създава логична аргументация за военни действия, но също така крие огромни рискове.
Рисковете от война са по-високи, отколкото във Венецуела
Опит за обезглавяване на режима би изисквал многодневна въздушна кампания и носи висок риск от цивилни жертви.
Иран е по-цялостна държава от Ирак, но никой не знае какво ще последва при вакуум на властта.
Кратък, демонстративен удар може да не е достатъчен, а продължителна война би могла да срине доверието към Тръмп и да унищожи републиканците на изборите.
Защо и дипломацията може да се провали
Отказът от действия след седмици на заплахи може да подкопае международния авторитет на президента.
А ако Тръмп не изпълни обещанията си към иранския народ, режимът може да стане още по-брутален.
Минимална сделка, представена като „победа“, може да успокои американците, но ще остави Иран в същото положение, а хората – под желязната хватка на режима, с разбити надежди.
Анализ на Стивън Колинсън

Коментари (0)