Миналия месец посланикът на Южна Корея в ЕС откри уикенд, посветен на корейското кино, в малко независимо кино в Брюксел. Откриващият филм беше вдъхновен от истинската история за отвличането на 23 корейски мисионери от талибаните през 2007 г. – напомняне за рисковете, които Южна Корея е поела, за да докаже стойността си пред най-важния си стратегически партньор – Съединените щати, пише Politico.
В момента обаче отношенията между Сеул и Вашингтон са под напрежение. Докато Южна Корея концентрира усилията си да укрепи връзките си със САЩ, страната отделя малко внимание на своите европейски съюзници. След завръщането си в Белия дом президентът Доналд Тръмп възприе меркантилен подход към търговията, оставяйки Сеул все по-силно притиснат между САЩ и Китай. Той настоя Южна Корея да плати авансово 550 млрд. долара инвестиции, ако иска облекчаване на митата, както и значително да увеличи военните си разходи, ако желае американските сили (USFK) да останат като възпиращ фактор срещу Северна Корея.
Съюзниците на Америка в Европа се сблъскват със същите дилеми – принудени са да увеличат военните си бюджети, да приемат американски мита и да обещаят над 600 млрд. долара инвестиции в САЩ. Въпреки това изглежда, че не успяват да запазят интереса на своя ключов азиатски партньор към сътрудничество с ЕС и НАТО.
„Настоящото правителство е твърде заето с вътрешните икономически проблеми и с това, което наричаме ‘ситуацията Тръмп’“, коментира професорът по политически науки и международни отношения Вуиел Пак от университета Йонсе. „Темата ‘НАТО и Индо-Тихоокеанските партньори’ изобщо не стои на дневен ред.“
Това е изненадващо, защото през последните три години отношенията между Сеул и НАТО се развиваха изключително бързо. Бившият президент Юн Сук-йол искаше Южна Корея да се превърне в глобален играч и смяташе, че по-тясното сътрудничество с НАТО е необходимо, за да се посрещнат общите заплахи за сигурността. „Южна Корея вече не бива да бъде ограничена до Корейския полуостров, а трябва да се превърне в ‘глобална ключова държава’, която насърчава свободата, мира и просперитета чрез либерално-демократични ценности и реално сътрудничество“, написа той.
При неговото управление Сеул споделяше разузнавателни данни с НАТО за участието на севернокорейски войници във войната срещу Украйна, засили сътрудничеството по въпроси като хибридните заплахи и косвено доставяше боеприпаси на Украйна, когато Европа изпитваше недостиг. Дори се говореше за създаване на „азиатско НАТО“. Тази проатлантическа политика имаше за цел не само да ограничи реваншистките амбиции на Москва и да възпре Китай от нападение срещу Тайван, но и да спре засилващите се връзки между Русия и Северна Корея.
Юн беше отстранен след опит за въвеждане на военно положение, а последвалите избори изведоха на власт И Джe-мьон – политик с различен мироглед, по-склонен към сближаване с Москва и дистанциране от НАТО.
Досега И е заявил, че ще води „прагматична“ външна политика, основана на националните интереси, част от която е поддържането на добри отношения с Китай – най-големия търговски партньор на Южна Корея. За изненада на европейските членки на НАТО, той не присъства на тазгодишната среща на върха в Хага.
Изглежда, че южнокорейският лидер поставя икономиката на първо място пред въпросите на европейската сигурност и не смята, че сигурността в Евроатлантическия и Индо-Тихоокеанския регион са взаимосвързани.
В Сеул още от времето на Юн имаше недоволство от твърде твърдата позиция срещу Москва. И самият той е предупреждавал да не се взема страна във войната между Русия и Украйна, като дори е нарекъл украинския президент Володимир Зеленски „новак в политиката“, питаейки: „Защо трябва да се намесваме във войната на другите?“
И гледа на Русия не като на враг, а като на съсед, с когото страната трябва да намери начин да се помири. Посланикът на Русия в Южна Корея Георгий Зиновиев предвиди, че отношенията между Москва и Сеул ще се подобрят след импийчмънта на Юн – и се оказа прав: Сеул покани Владимир Путин, Доналд Тръмп и китайския лидер Си Цзинпин на тазседмичния форум на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (APEC).
Това обаче не означава, че И ще прекрати отбранителното сътрудничество с Европа. Южна Корея ще продължи да продава оръжия, които позволяват на европейските страни да освободят свои ресурси за Украйна. Също така доставките на боеприпаси от Сеул към САЩ – които от своя страна предоставиха свои на Украйна – се смятат за решаващи за украинската отбрана.
„Южна Корея иска да запази възможността да възобнови отношенията си с Русия, когато условията го позволят. Затова помощта беше насочена индиректно, основно чрез европейски партньори и промишлени договори, а не чрез преки доставки на оръжия за Украйна“, коментира Арно Лево, президент на изследователския институт Asia Centre.
„И занапред индиректната подкрепа ще остане най-реалистичният сценарий. Договорите с Полша и Чехия ще продължат, което ще позволи на Европа да освободи свои запаси за Украйна“, добави той.
Все пак политиката на новия южнокорейски президент все още се оформя. Въпреки че вътрешните икономически трудности и топлите отношения между Тръмп и Путин може да влияят върху решенията му, анализатори смятат, че връзките със Запада не са загубени.
„За НАТО и ЕС начинът да задържат Сеул ангажиран е чрез практическо, ненатрапчиво сътрудничество“, обяснява Лево, като посочва области като киберсигурност, индустриални партньорства, устойчивост и обмен на разузнавателна информация за морския Югоизток.
„Тези конкретни направления са по-важни от големите политически лозунги“, заключава той. „И може би именно те ще бъдат ключът към запазването на Южна Корея като един от най-важните азиатски партньори на Европа.“
Новото търговско споразумение между Вашингтон и Сеул предвижда мащабни южнокорейски инвестиции в САЩ на стойност 350 млрд. долара и по-ниски мита за корейски стоки, като Тръмп и И Дже-мьон подчертаха стратегическото значение на партньорството си в условията на нарастващо напрежение със Северна Корея.
Според изявлението на китайското външно министерство, Си и Тръмп ще обсъдят развитието на двустранните отношения, както и редица регионални и глобални въпроси от общ интерес
Двамата лидери проведоха двустранни разговори в рамките на визитата на Тръмп в Южна Корея, част от азиатското му турне, което включи и участие във форума за икономическо сътрудничество в Азиатско-тихоокеанския регион
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)