АП/БТА

Примирието е победа за американския президент, макар че някои от критиците му му ръкопляскат неохотно. Въпреки това втората фаза на споразумението остава изпълнена с рискове

След дълги седмици на натиск, убеждаване и дипломатически маневри от страна на американския президент Доналд Тръмп и лидерите на страните от Залива, предварителното споразумение между Израел и Хамас изглежда е на път да сложи край на войната в Газа, пише Politico.

И Тръмп заслужава поздравления — макар и не пълни. Засега — само половин поклон. Защото, както самият той би казал, „нека не избързваме“. Според първата фаза на сделката, 20 израелски заложници, държани от Хамас и съюзни групировки, ще бъдат освободени — вероятно още през уикенда. Безмилостната израелска военна кампания, която опустоши голяма част от крайбрежния анклав, ще бъде прекратена, носейки известно облекчение на отчаяните жители на Газа. И палестинци, и роднини на заложниците в Израел имат основание да празнуват.

Да, блажени са миротворците — макар мнозина от критиците на Тръмп да избягват да го похвалят по име. Испанският премиер Педро Санчес не спомена американския президент в изявлението си, а върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас също го пропусна, заявявайки само: „Споразумението за първата фаза на мира в Газа е съществен пробив и голям дипломатически успех.“ Дори някои водещи демократи в САЩ се въздържаха да го посочат като главния архитект на сделката.

Както би казал самият Тръмп — „Тъжно.“

И все пак ролята му в тази сделка е решаваща. Не толкова заради заплахите му да „смаже“ Хамас, ако не подпише споразумението — защото след мащабното разрушение в Газа трудно можеше да стане още по-зле — а заради силния натиск, който оказа върху израелския премиер Бенямин Нетаняху.

Нетаняху, доказан майстор на политическите маневри, често е успявал да надхитри американски президенти. Но този път той беше поставен в ъгъла. Израелският посредник Гершон Баскин припомня, че първата фаза на сделката, предложена сега от Тръмп, е била на масата още по времето на Джо Байдън, но тогава Нетаняху я е отхвърлил, надявайки се Тръмп да спечели изборите.

Сега, с Тръмп отново в Белия дом, израелският лидер очевидно е преценил, че е по-добре да отстъпи. Преломният момент настъпва след израелския удар по лидерите на Хамас в Катар — близък съюзник на САЩ. Тръмп публично порица Нетаняху, заявявайки, че атаката „не обслужва целите нито на Израел, нито на Америка“, и дори изрази съжаление, че не е бил уведомен навреме, за да я спре.

Както отбеляза колонка в Politico още през май, Нетаняху рискуваше да се сблъска с Тръмп, ако застраши по-големия дипломатически план на президента — серия от стратегически сделки и икономически инициативи в Залива. След инцидента в Катар Тръмп настоя израелският премиер да се извини лично на катарския му колега.

Когато Израел започна да губи международна подкрепа, дори сред западните си съюзници, които започнаха да признават палестинска държава, Нетаняху вече нямаше възможност да пренебрегва натиска на Тръмп за прекратяване на огъня. (Същевременно и Хамас не можеше да си позволи да се изолира от арабските страни и да остане само с подкрепата на Иран.)

„Американският президент буквално заключи Нетаняху в споразумението, а Катар, Египет и Турция направиха същото с Хамас“, обяснява Баскин. „Президентът Тръмп заслужава Нобелова награда за мир.“

И все пак — защо само половин поклон?

Първата фаза на сделката напредва успешно: бойните действия спират, 20-те живи израелски заложници се завръщат у дома, израелските войски се изтеглят от основните градове в Газа, а хуманитарната помощ започва да приижда. Израел също се съгласява да освободи почти 2000 палестински затворници — въпреки че списъкът с имената все още се обсъжда.

Проблемът е във втората фаза — дългосрочната, която трябва да осигури траен мир. Тя е изпълнена с рискове, неясноти и политически капани.

Т.нар. 20-точков план на Тръмп напомня както предложението на бившия британски премиер Тони Блеър, така и плана „Мир чрез просперитет“, изготвен през 2019 г. от Джаред Къшнър. Той предвижда временна структура за управление, сигурност и възстановяване на Газа, но не залага създаване на палестинска държава, нито ясно определя границите между Израел и Палестина.

Идеята е, че с времето животът на палестинците ще се подобри икономически, което ще ги направи заинтересовани от мира, а израелците ще видят, че съжителството е възможно. Газа трябва да бъде управлявана от технократска администрация, под надзора на Съвет за мир, оглавяван от Тръмп и включващ международни фигури като Блеър и ограничено палестинско участие.

Хамас, след разоръжаване, няма да има политическа роля. Сигурността ще се поеме от Международна стабилизационна сила (ISF), която ще обучава и подпомага палестинските полицейски структури, докато израелската армия постепенно предава контрола.

Но остават сериозни въпроси — кой ще финансира възстановяването на Газа, кога точно Хамас ще бъде разоръжен и кои страни ще участват в международната мисия. Не е ясно и как ще се поделя отговорността при евентуални инциденти.

„Планът съдържа елементи, които са неприемливи и за двете страни,“ коментира Джина Еберкромби-Уинстенли от Scowcroft Middle East Security Initiative. „Хамас няма да се съгласи да се разоръжи и да бъде изключен от бъдещето на Палестина, а Израел не желае пълно изтегляне от Газа или възстановяване на властта на Палестинската автономия.“

С други думи, планът не осигурява истинско самоопределение за палестинците, а поставя икономическото развитие над политическия прогрес.

„Все още е твърде рано да говорим за мир“, казва Хю Ловат от Европейския съвет за външни отношения. „Успехът на примирието зависи от това дали двете страни ще изпълнят договореното. Международната подкрепа трябва да бъде обвързана с ясно изискване Израел да приеме пълно изтегляне и политически процес – иначе всичко ще се разпадне.“

Майкъл Милщайн, експерт от Университета в Тел Авив, допълва, че Хамас няма намерение да се разоръжава. „Лидерите на Хамас заявиха, че никога няма да се откажат от оръжията си. И макар да се говори за „съвет за мир“, който ще управлява Газа, реално те ще продължат да контролират всичко — както „Хизбула“ в Ливан.“

Той предупреждава още, че радикални израелски заселници вероятно ще продължат да разширяват незаконните селища на Западния бряг, подкопавайки Палестинската власт и засилвайки влиянието на Хамас.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев