Новини
Търси

Защо изказването на японския премиер за Тайван предизвика такава буря?

Защо изказването на японския премиер за Тайван предизвика такава буря?
АП/БТА

Санае Такаичи намекна, че евентуална китайска атака срещу Тайван може да доведе до военна реакция от страна на Токио, което предизвика остра реакция от Пекин

Японският министър-председател Санае Такаичи предизвика дипломатически спор с Китай след изказвания миналата седмица, според които евентуална китайска атака срещу демократично управлявания Тайван би могла да предизвика военен отговор от страна на Токио, пише Politico.

Досега японските лидери избягваха да споменават Тайван, когато обсъждат подобни хипотетични сценарии, като поддържаха стратегия на „стратегическа двусмисленост“, която се споделя и от основния съюзник по сигурността на Япония – Съединените щати. Изявленията на Такаичи предизвикаха заплашителна публикация от китайски дипломат в Япония, а Пекин подаде официален протест, заявявайки, че това е „груба намеса във вътрешните му работи“. Китай претендира за Тайван и не изключва възможността да използва сила, за да установи контрол над острова.

Какво каза Такаичи?

По време на парламентарно заседание в петък опозиционен депутат попита премиера относно „ситуации, застрашаващи оцеляването“ – юридически термин, който позволява на японския министър-председател да разположи Силите за самоотбрана на страната.

В отговор Такаичи даде пример, че опит на Пекин да постави Тайван изцяло под свой контрол с бойни кораби и военна сила може да представлява такава ситуация. Тя добави, че евентуална атака срещу американски военни кораби, изпратени да прекъснат китайска блокада около Тайван, може да наложи на Токио да се намеси военно в защита на себе си и на своя съюзник.

Тайван се намира на малко повече от 110 км от японска територия, а водите около острова представляват ключов търговски маршрут, от който японската икономика зависи. Освен това Япония е домакин на най-големия контингент американски военни извън САЩ.

Защо е важно?

Понятието „ситуация, застрашаваща оцеляването“ е дефинирано широко в спорния закон от 2015 г., който разшири правомощията на японските сили да действат в защита на страната и съюзниците ѝ. Законът бележи значителен обрат в следвоенната отбранителна политика на Япония и беше посрещнат с масови протести.

Такаичи, която е твърдонационалистически лидер и заема поста от по-малко от месец, разгневи Пекин и с решението си да огласи срещата си с тайвански представител по време на регионален форум в Сеул в началото на ноември.

Спорът заплашва да влоши отношенията между двете най-големи икономики в Азия, които през последните години се бяха стабилизирали.

Според американски представители, китайският президент Си Дзинпин е разпоредил на армията си да бъде готова да поеме контрола над Тайван до 2027 г., но мнозина анализатори смятат, че това е по-скоро опит да се мобилизират въоръжените сили, отколкото реален план за инвазия.

Каква беше реакцията?

Генералният консул на Китай в японския град Осака публикува в събота статия за изявленията на Такаичи, добавяйки коментар: „Мръсната глава, която се подава, трябва да бъде отсечена.“

Токио определи публикацията в социалната мрежа X като „крайно неуместна“, след което тя беше изтрита.

Пекин заяви, че думите на Такаичи грубо нарушават духа на споразумението от 1972 г. между двете държави, по силата на което Япония признава Народна република Китай като единствено законно правителство на Китай и „разбира и уважава“ позицията на Пекин относно Тайван.

В отговор на китайския протест главният секретар на японския кабинет Минору Кихара потвърди във вторник ангажимента на Токио към споразумението от 1972 г. и изрази надежда, че въпросът с Тайван ще бъде решен мирно чрез диалог.

В понеделник Такаичи поясни, че нейните изявления са били „хипотетични“ и че ще се въздържа от подобни коментари в парламента в бъдеще.

Последвайте Таралеж в google news бутон
Редактор

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.

Коментари (0)