АП/БТА

Инвеститорите и правителствата нямат представа как френският президент ще се справи с бюджетния дефицит и политическата криза. Тази несигурност ги тревожи сериозно

Европа вече се изправяше пред токсичен коктейл от войната на Владимир Путин в Украйна, атаката на Доналд Тръмп срещу глобалната търговия и възхода на крайнодесния популизъм из целия континент, пише Politico.

А после френското правителство отново се срина — този път след по-малко от един ден на власт — разтърсвайки пазарите с перспективата за нови избори, които могат да приближат крайната десница до властта повече от всякога.

В Брюксел и другите европейски столици официални лица и дипломати изразяват притеснения, че лидерството на президента Еманюел Макрон по международни въпроси като Украйна и Газа ще бъде сериозно отслабено. Някои се страхуват, че в резултат на това дори икономиката на еврозоната може да бъде изложена на риск.
„Франция е твърде голяма, за да си позволим да се провали, така че тази безкрайна политическа нестабилност застрашава цялата еврозона“, коментира дипломат от страна членка на ЕС, пожелал анонимност. „Това е основната тема на всички разговори днес.“

И с основание. Франция е втората по големина икономика в Европейския съюз, водещ член на Г-7, единствената ядрена сила в ЕС и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Освен това при управлението на Макрон тя се превърна в политическа сила, съизмерима с влиянието на Германия в европейските дела.

В същото време Макрон се опитва да отблъсне заплахата от крайнодясната партия „Национален сбор“, която постоянно води в социологическите проучвания, докато се бори и с големия бюджетен дефицит на страната.

Правителствата му обаче така и не успяват да прокарат през парламента мерки за ограничаване на публичните разходи. Продължителната политическа безизходица увеличава вероятността от нови парламентарни избори преди края на годината, което би донесло месеци допълнителна несигурност.

Някои наблюдатели дори вече обсъждат възможността за предсрочна оставка на Макрон, чийто мандат изтича през 2027 г.

Всеки от тези сценарии би отворил вратата пред партията на Марин Льо Пен „Национален сбор“ за сериозни политически успехи, които могат да пренаредят европейската сцена и да предизвикат нова вълна от нестабилност. Сред основните тревоги на дипломатите и служителите на ЕС е рискът за еврозоната.

Лош ден за пазарите

В понеделник инвеститорите във Франция и извън нея реагираха тревожно на драматичния колапс на правителството на Себастиен Лекорню, просъществувало едва 14 часа. Цените на френските акции и държавни облигации паднаха, а еврото отслабна спрямо долара. Основният индекс CAC 40 се понижи с 1,4%.

„И без това има много притеснения около икономиката на еврозоната“, коментира представител на правителство от блока. „Точно това не ни трябва в момента.“

Френските власти опитаха да омаловажат рисковете. Един от служителите заяви, че въпреки „сложната ситуация“ все още „има пилот в кабината“ в министерството на икономиката и пазарите не трябва да реагират прекалено остро.

Не всички обаче са убедени. „В продължение на осем години Макрон се опитваше да убеди света, че Франция е най-привлекателното място за инвестиции в Европа“, каза Грегуар Рус от аналитичния център Chatham House в Лондон.
„Не виждам нито един сериозен международен инвеститор, който в момента би избрал Франция, предвид пълната липса на политическа и фискална яснота.“

Политическо отстъпление

В Брюксел някои дипломати от ЕС вече на шега пишат „политическото некрологе“ на Макрон. След като през 2017 г. изгря като реформатор, който разби стария политически ред във Франция, сега той изглежда като лидер „в оставка“, чийто авторитет в Брюксел бързо намалява.

Друг дипломат припомня, че наследството на Макрон ще остане като това на „силен стратег“, който генерира идеи за реформи в Европа и успява да убеди колегите си да възприемат някои от тях. Идеята за „стратегическа автономия“ — превръщането на ЕС в по-независим икономически и отбранително блок — се е зародила именно в Париж.

Сега, когато Доналд Тръмп отново отдалечава Съединените щати от Европа, тази концепция придобива особена актуалност. „Малко лидери са готови и способни да мислят пет, дори две години напред“, коментира дипломатът. „Той беше изключително добър в това.“

Макрон, разбира се, остава президент до 2027 г. и не е дал никакъв знак, че възнамерява да подаде оставка. Но политическите сътресения в Париж означават, че влиянието на Франция върху дебатите и политиките на ЕС вероятно ще отслабне.

Дискусиите между финансовите министри относно бюджета на ЕС например биха били много по-ефективни, ако Франция можеше последователно да изпраща един и същи министър на срещите в Брюксел. Но честите смени в правителството затрудняват поддържането на стабилна позиция.

Ранни избори, от друга страна, биха могли да застрашат следващия дългосрочен бюджет на ЕС. Националните правителства си бяха поставили неофициална цел да постигнат споразумение преди френските избори през 2027 г., за да избегнат риска Марин Льо Пен да политизира темата и да блокира преговорите.

Липсващото лидерство

Макрон беше ключова фигура в усилията на Европа да подкрепи Украйна и да засили континенталната сигурност срещу Русия — както чрез натиск върху лидерите за изграждане на собствени военни способности, така и чрез координация със съюзниците. Неговата съвместна инициатива с британския премиер Киър Стармър за създаване на „коалиция на желаещите“ остава единственият реален формат за бъдещи мирни преговори в Украйна.

„Не е добре за ЕС, когато една от най-големите държави членки е в политически хаос — особено в сегашната несигурна обстановка,“ предупреди представител на правителство от еврозоната.

Традиционно „френско-германският двигател“ — тандемът на силни лидери в Париж и Берлин — е смятан за жизненоважен за ефективността на ЕС. Но трудностите на Макрон правят това партньорство по-трудно, дори с новия германски лидер Фридрих Мерц, когото в Брюксел смятат за по-енергичен от предшественика му.

Френски представител от кабинета на напускащ министър призна проблема:
„Това оставя Франция отсъстваща в момент, когато Русия навлиза в европейски територии, Китай има огромен индустриален свръхкапацитет, а САЩ на Тръмп продължават да вършат безумства. Франция просто няма как да играе своята роля при тези условия.“

Какво следва

Въпросът, който сега стои пред всички, е какво ще се случи по-нататък — и с кого. Ако Макрон все пак свика нови избори, крайната десница има шанс да спечели още подкрепа, макар делът на „Национален сбор“ да остава стабилен — около 30–32% след парламентарните избори през 2024 г.

Европейската крайна десница вече се чувства окуражена от трудностите на Макрон, още преди последния колапс на правителството. Марин Льо Пен приветства победата на десния популист Андрей Бабиш на изборите в Чехия миналия уикенд и използва кризата в Париж, за да поднови призивите си за нов вот.

Холандският лидер на крайната десница Герт Вилдерс, спечелил най-много места на последните избори в Нидерландия, отправи предупреждение към „всички стари лидери“, включително Макрон:
„Вашето време свърши.“

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев