АП/БТА

Докато Анкара се опитва да спаси остаряващия си военновъздушен флот чрез покупката на „Юрофайтър“, Атина вече укрепва позициите си с „Рафал“, F-16 Viper и предстоящите F-35 — предимство, което дори новите турски самолети няма да компенсират.

До няколко дни в Анкара германският канцлер Фридрих Мерц ще одобри най-официално покупката на употребявали и нови изтребители „Юрофайтър Тайфун“ от Турция. Радостен той ще обърне нова страница в отношенията Германия – Турция след едно споразумение, което запазва и вълка сит, и агнето цяло, пише в обзор по темата гръцкото информационно издание „Прото тема“. 

От една страна Анкара спасява военновъздушните си сили, които бяха заплашени да останат без бойни самолети, а от друга – консорциумът от държани, които участват в производството на „Юрофайтър“ спасяват програмата за изтребителите, която вървеше към „спускане на кепенците“ заради липсата на клиенти, доколкото всички инвестират в F-35.

Неслучайно британският премиер Киър Стармър, който се завтече към Турция (където турският президент Реджеп Тайип Ердоган го посрещна с ентусиазъм), „натоварен“ с два изтребителя (които бяха предназначени за Катар, който вече не ги иска), в съобщението си за сделката на стойност 10,7 млрд. долара за покупката на 20 самолета „Юрофайтър“ (вероятно ще се прибавят още 20 употребявани от Катар и Оман) акцентира върху това, че „20 хиляди работни места в Обединеното кралство се запазват с производствените линии в Единбург, Уортън, Самсбъри и Бристъл, (…) най-голямата сделка за изтребители от това поколение“ и че „това споразумение, ключово за Турция, е победа за британските работници, победа за отбранителната ни индустрия и победа за сигурността на НАТО“.

От друга страна Турция, която в миналото отхвърли предложения да участва в консорциума на производителите на „Юрофайтър“, намира решение за огромния проблем с липсата на самолети за военновъздушните си сили. След излизането си от програмата за F-35 заради покупката на руските (ракетни комплекси) С-400 и обстоятелството, че Ердоган не видя светлина в края на тунела и при последното си посещение в Белия дом, Турция е изправена пред огромен проблем с разполагаемостта на остарелите си F-16.

Проблемът и решението

Докато е изправена пред проблема с модернизацията на F-16 (голяма част от които остават от вариант Block 30, докато Гърция вече разполага с Viper, които Турция очаква след 2030 г.), същото се получава и с резервните части, които не се отпускат от Вашингтон. Така Турция остана с F-16 на възраст поне 15 години и с F-4 Phantom, които навършиха 50 години от приемането си на въоръжение и са в лошо състояние, т.е. вървят към изтегляне в непосредствено бъдеще. Що се отнася до изтребителя ΚΑΑΝ местно производство, и там не се вижда светлина, доколкото няма налични двигатели за внос.

Решението трябва да дадат „Юрофайтър“-ите, които се произвеждат от консорциум, който включва Великобритания, Германия, Испания и Италия, като британската BAE Systems държи най-голям дял. Изтребителят, който получава Турция – „братче“ на „Рафал“, който беше придобит от гръцките военновъздушни сили (двата са на една и съща база, но Франция се оттегли и го разработва сама, като „Рафал“ е от поколение 4,5) – се очаква да е от вариант Транш 4 или Транш 5, които са от последните, най-технологични поколения.

Турция ще започне да получава първите „Юрофайтър“ от последно поколение през 2031 г., въоръжени с ракети въздух-въздух „Метеор“. Дотогава, естествено, липсите в разполагаемото въоръжение ще са огромни, а „ножицата“ с гръцките военновъздушни сили, които ще имат на разположение F-16 Viper, „Рафал“, но и F-35, ще бъде невъзможно да се затвори.

Замислете се: В началото на следващото десетилетие Гърция вече ще разполага с първите си самолети от пето поколение, а останалите ще са от поколение 4,5, САЩ ще разработват или ще разполагат със самолети от шесто поколение, а Турция ще придобива от поколение 4 или 4,5. Това е и причината, поради която програмата „Юрофайтър“ вървеше към закриване, като например Италия избра F-35 вместо „Юрофайтър“, а Катар иска да продаде своите „Юрофайтър“ едва 3 години след купуването им, защото установява, че са технологично остарели в сравнение с F-35, които избра.

Този проблем Ердоган решава по някакъв начин с доставката на 20 употребявани „Юрофайтър“ от Катар и Оман. В този случай говорим за „Юрофайтър“ от вариант Транш 3А, доста остарели в сравнение с най-модерните самолети, но с изключителни способности във въздушния бой. И тук има ситуация „казан – казан“ (взаимна печалба, израз, често употребяван от турския президент Ердоган – б.ред.), защото Турция незабавно придобива нов боен самолет, а страните от Персийския залив са в изгодната позиция да се „отърват“ от остарелия за тях изтребител, който има висока цена на производството, висока цена на поддръжката и висока цена на експлоатацията (около тройна от един F-16V).Така балансът в небето на Егейско море може и да не се промени, но Турция поне ще има нещо, на което да лети.

Реалността в небето

Турските анализатори основателно се безпокоят, че до придобиването на „Юрофайтър Тайфун“ и F-16 V от поколение 4,5, гръцките изтребители „Рафал“ и  Viper ще правят, каквото си поискат в Егейско море, но и че след доставката им играта ще е свършила с (гръцките) F-35. И това е така, защото дотогава Турция ще експлоатира 97 броя F-16 C/D Block 40 TM, 69 броя C/D Block 50 TM, 29 броя Block 50+, 35 броя Block 30 и 13 броя F-4/E2020.

В действителност обаче нещата са още по-лоши (за Турция), отколкото изглежда. Изтребителите F-4 се намират в толкова лошо състояние, че най-вероятно ще бъдат изтеглени незабавно от въоръжение, а 35 от общо 230 F-16, с които разполага Турция, не са на активна служба, защото страдат от хронична липса на резервни части заради американското ембарго.

Анкара знае, че доставката на „Юрофайтър“, на които тя самата се „мръщеше“ преди няколко години, е стъпка надолу в сравнение с F-35, една мечта, която вижда да угасва може би окончателно (колкото и да говори друго), особено сега, когато Израел, „винаги близо“ до Вашингтон, има повече сериозни причини да изразява възражения пред САЩ за повторното включване на Турция в програмата за изтребител от пето поколение.

Сега Реджеп Тайип Ердоган, като е решил проблема си, ще приеме по-спокойно германския канцлер Фридрих Мерц. Берлин отстъпи пред натиска на британския премиер Киър Стармър да оттегли ветото си (заради позицията на Турция спрямо „Хамас“) и да позволи най-сетне продажбата на „Юрофайтър“ на Турция, като подчертава, че гръцкият премиер Кириакос Мицотакис е бил информиран от самото начало и е получил необходимите уверения, че тези изтребители ще се използват изключително в рамката, определена от НАТО, и „никога срещу друг член на алианса“.

Източник:БТА

Последвайте Таралеж в

Редактор

Таралеж КИ