Български учени на прага на пробив, който може да промени лечението на рак

13 януари 2026, 09:34
Таралеж РЧ
София

bTV

Проектът на екип от БАН може да отвори път към терапии за педиатрични тумори и онкозаболявания на костите и мозъка

Екип от Института по молекулярна биология към БАН работи върху механизъм, който може да се окаже решаващ в борбата срещу едни от най-агресивните ракови заболявания. След международното признание за картографирането на движението на хромозомите по време на делене на клетката, учените обръщат внимание на туморните клетки и тяхната способност да постигат своеобразно „клетъчно безсмъртие“.

Проектът е насочен към така наречения механизъм за алтернативно удължаване на теломерите — способ, чрез който част от раковите клетки непрекъснато удължават краищата на хромозомите си и не спират да се делят. Теломерите се скъсяват при всяко клетъчно делене, докато не настъпи предел, след който клетката загива. При някои тумори този предел на практика не настъпва.

„Механизмът за удължаване на теломерите използва системи за поправка на ДНК, което е особено интригуващо“, обяснява Петър-Богомил Кънев за bTV.

Чрез заснемане в много висока резолюция учените са успели да наблюдават механизма в реално време. „Установихме, че този процес се случва само при две хромозоми. Това не беше известно до момента“, казва Румен Стаматов.

Следващите етапи включват мащабни експерименти и анализ на огромни масиви от данни. За целта е необходим нов микроскоп и най-вече GPU сървър, който да обработва изображенията и да обучава невронни мрежи за автоматичен анализ.

Ако изследването успее, механизмът може да стане ахилесовата пета на агресивни тумори, включително педиатрични, както и злокачествени заболявания на костите и мозъка — области, в които ефективните терапии все още са ограничени.