Млади жени признават, че избягват да се прибират сами, други настояват за повече осветление и видеонаблюдение
След случая репортер на ТАРАЛЕЖ излезе на улиците, за да попита хората дали се чувстват в безопасност, когато използват метрото и градския транспорт, особено в късните часове.
Отговорите са тревожни.
„Случвало ми се е да ставам свидетел на агресия. Не винаги ескалира, но напрежението се усеща“, сподели млад мъж на изхода на метростанция „Сердика“.
Младите жени, с които разговаряхме, признават, че вечер избягват да се прибират сами. Някои смятат, че общината трябва да инвестира повече в улично осветление и видеонаблюдение около спирките и входовете на метрото.
Част от анкетираните са категорични, че присъствието на полиция в метростанциите не им носи реално чувство за сигурност.
Случаят отново извади на повърхността темата за сигурността в града и за засилващото се усещане за уязвимост. Страхът започва да се превръща в постоянен пътник в градския транспорт – вместо с билет той се легитимира чрез гледката на млади жени, стискащи ключовете си в ръка, или на тийнейджъри, които мълчат по телефона с родителите си, докато се прибират от по-късен урок.
Усещането за произволна агресия в затворено пространство – опит да се упражни власт чрез вербално или физическо насилие на места като молове, училища и метрото – разклаща доверието в това, което би трябвало да е най-сигурната част от градската инфраструктура.
Разследването на поредната средна телесна повреда продължава. Но отвъд него остава по-големият въпрос – колко струва усещането, да се прибереш без страх? Ще можем ли да си го позволим някога изобщо?
