София ще погребе сърцето на големия български актьор Кръстьо Сарафов в годината, в която се навършват 150 години от неговото рождение. Събитието има силен символичен характер и цели да отдаде почит на една от най-ярките личности в историята на българския театър.
Решението е взето от НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", където сърцето на артиста се съхранява от 1952 г. Погребението е планирано за април и ще бъде част от поредица събития, посветени на юбилея му.
В българската история има още два подобни случая – със сърцата на цар Борис III и на писателя Алеко Константинов. Сърцето на монарха е погребано в Рилския манастир след откриването му след 1989 г., а това на Алеко Константинов се пази в къщата-музей в Свищов.
Роден в неврокопското село Либяхово (днес Илинден), Кръстьо Сарафов изминава дълъг път през градове като Сяр, Солун, Одрин, Санкт Петербург, Варна, Бургас и София. Израснал в многолюдно семейство, той е брат на революционера Борис Сарафов – една от ключовите фигури във ВМОРО.
Сарафов завършва драматическа школа в Санкт Петербург със званието "свободен артист", дебютира на сцената през 1891 г., а последната му поява е през 1949 г. В продължение на почти шест десетилетия той създава над 250 роли и се превръща в една от най-големите фигури на българския театър.
Актьорът е и сред учредителите на Македонския научен институт през 1923 г., а по-късно НАТФИЗ приема неговото име.
Съдбата на брат му Борис Сарафов също оставя силна следа в историята. Той участва в Илинденско-Преображенското въстание и е убит през 1907 г. В книгата "Македония и българското възраждане" Симеон Радев посвещава думи на неговата памет: "На паметьта на БОРИСЪ САРАФОВЪ, героятъ на Илинденското възстание, авторътъ посвещава тази книга съ братско чувство". Радев го описва и като "човек со звезда на челото".
Народната памет пази и любопитни истории за братята. Една от тях разказва как Сарафов получил главната роля в постановката "Иванко – убиецът на Асеня" в театър "Сълза и смях", след като двама войводи от ВМОРО посетили директора на театъра и задали въпроса: "Ке го игра ли наш Кръсте царот, или отговорот ке биде да?"
Кръстьо Сарафов умира през август 1952 г., но остава завинаги една от легендите на българската сцена. Предстоящото погребение на сърцето му е символичен поклон към артист, който посвещава живота си на театъра и остава в сърцата на поколения зрители.
Навършват се 119 години от безсмъртието на един от най-великите дейци на българското освободително дело в Македония. "Безспорно е, че Груев си остава в историята на македонската освободителна борба нейн пръв вдъхновител и гениален организатор", така великият учен и интелектуалец Любомир Милетич описва личността на славния войвода Даме Груев.
132 години от рождението на монарха, който върна достойнството на нацията и защити народа си в мрака на войната
Величко Велянов, наричан Чичето, е български революционер и скопски окръжен войвода на ВМРО
Навършват се 110 години от смъртта на славния войвода на ВМОРО Христо Чернопеев, воювал дълги години за свободата на Македония и загинал за нея.
„България сякаш е по-заета да брои социология, отколкото да се противопоставя на агресивната дипломатическа кампания на Скопие“, заяви той
Коментари (0)