Общество

Бензинът и дизелът под прицел: Как конфликтът в Близкия изток удря джоба ни

3 март 2026, 13:00
Мартин Стоянов

Таралеж

Разговор със Светослав Бенчев от Българската петролна и газова асоциация

Ескалацията на напрежението в Близкия изток и ролята на Иран на петролната карта поставят световните пазари в състояние на изчакване. Въпреки че преките ефекти върху българските бензиностанции все още са минимални, рискът от логистична криза в Ормузкия проток остава основната заплаха за енергийната стабилност на Европа.

Къде сме в момента?

През последните дни се наблюдава леко повишение в цените на горивата у нас – около 1% за бензина и 1,5% за дизела. Според Светослав Бенчев от Българската петролна и газова асоциация (БПГА), това не е пряк резултат от последните военни действия, а следствие от по-ранното покачване на суровия петрол тип „Брент“, който поскъпна с 9% в рамките на последния месец.

„Наблюдаваме нещо, което вече се е случило. Какво ще стане оттук насетне зависи изцяло от развитието на събитията около Иран“, поясни Бенчев.

Иран като играч: Производство срещу Логистика

Иран произвежда между 3 и 3,5 милиона барела петрол дневно. Макар пазарът теоретично да може да поеме липсата на тези количества поради очаквания излишък в глобалното производство, истинският проблем не е в производствената база, а в логистиката.

Ормузкият проток се очертава като най-критичната точка. През него преминават:

20-25% от световното потребление на петрол;
Около 20% от потреблението на природен газ.

„Ако за петрола съществуват алтернативни тръбопроводи, които могат да поемат част от количествата, за природния газ такива алтернативи няма. Основният въпрос е колко дълго протокът би останал затворен и дали изобщо ще бъде преустановено корабоплаването“, посочи експертът.

Природният газ и рискът за Европа

Цената на природния газ вече отбеляза скок от около 25%. Макар нивата да са далеч от рекордите в началото на войната в Украйна, европейският пазар остава „чуплив“. Основните причини са ниските нива в газохранилищата и засилената конкуренция с азиатските пазари. Ако доставките през Ормузкия проток бъдат прекъснати, Азия ще потърси количества от САЩ, което ще доведе до „наддаване“ между европейските и азиатските потребители.

За щастие на българските потребители, евентуална газова криза няма да се отрази пряко върху цената на електроенергията у нас, тъй като България почти не произвежда ток от газови централи – за разлика от икономики като германската.

Може ли ОПЕК да спаси ситуацията?

Въпреки очакванията анализаторите за сериозно увеличение на добива от страна на ОПЕК (с 600-700 хил. барела дневно), страните производителки се договориха за едва 200 хил. барела. Това повдига въпроса за реалния капацитет на държавите да реагират при криза.

Според Бенчев, само Саудитска Арабия и донякъде Русия разполагат с възможност за увеличаване на производството. Всички останали държави страдат от липса на инвестиции в инфраструктура и проучвания през последните години.

Кой печели от кризата?

Ако иранският петрол изчезне от пазара, най-облагодетелствана би била Саудитска Арабия, която би могла да запълни нишата. Рискът обаче остава политически – реакцията на Техеран и потенциалното използване на дронове и ракети срещу петролната инфраструктура на съседни държави биха превърнали ситуацията в дългосрочна криза с непредвидими последици за цените на колонките.