Кой печели и кой губи?

„Децата не са аудитория – те са мишена.“ Така изглежда реалността, когато 12–14-годишни прекарват часове в TikTok, Instagram и други платформи, проектирани да задържат вниманието, да буутват сравненията и да продават влияние. В България темата за ограничение под 15 години вече се повдига публично от Министерство на образованието и науката на България, но големият въпрос е дали ще имаме реални правила и контрол – или поредния „дебат“, който умира в коментари. 

Преди да стигнем до „забрана“, трябва да кажем ясно какво е положението у нас. Българското право има праг 14 години по линия на личните данни (т.нар. „дигитална възраст“ за съгласие в определени случаи), което на практика означава, че под тази възраст по принцип се очаква родителско участие/съгласие, но това не е автоматична „забрана да имаш профил“ и не решава реалния достъп, който се заобикаля лесно. 

Докато България спори и се чуди какво „може“ и какво „не може“, други държави вече минаха на твърди решения – и това е ключовото, което трябва да се знае точно и без внушения:

В Австралия има действаща законова забрана за социални мрежи за лица под 16 години, която е в сила от 10 декември 2025 г. и прехвърля тежестта върху компаниите (платформите рискуват огромни глоби, а не семействата). Още в първите седмици се отчита масово блокиране/заключване на акаунти и спор за „дупките“ в проверката на възрастта – защото нито една технология не е безгрешна, а част от децата мигрират към по-слабо регулирани приложения. 

В Франция през януари 2026 г. депутатите приеха законопроект за забрана на социалните мрежи за деца под 15 години, но е важно да се каже точно: към момента той е приет на етап/четене и е обвързан с график за въвеждане от септември 2026 г., като акцентът е върху задължението платформите да правят проверка на възрастта. Това е опитът на Париж да избегне предишни правни проблеми и да направи мерките съвместими с правилата на ЕС, включително European Commission и европейската рамка за онлайн услуги. 

В Испания има силно движение към праг 16 години – правителството одобри проект/пакет мерки за „дигитална среда за непълнолетни“, включително ограничение за регистрация под 16, но това е процес по приемане и прилагане, а не универсално „в сила навсякъде“ от вчера. 

В други европейски държави се върви към подобни прагове през законопроекти и предложения (например идеи за под 15, под 16), но статутът им е различен – някъде са в парламентарна процедура, другаде са политически намерения. Това има значение, защото България често „цитира Европа“, без да уточнява кое е действащо право и кое е намерение.

Паралелно с националните забрани, ЕС вече натиска платформите по друг фронт: не само „възраст“, а отговорност. По европейските правила за цифрови услуги фокусът е платформите да проектират средата така, че да пази непълнолетните, включително чрез ограничаване на рискови механики, по-добра защита по подразбиране и инструменти за контрол. През юли 2025 г. European Commission представи и насоки за защита на непълнолетни плюс прототип на приложение за проверка на възраст – точно защото държавите искат „забрани“, а без работеща възрастова проверка те са кухи. 

И тук е българският проблем, в чист вид: ако кажем „под 15 – забрана“, трябва да отговорим на два въпроса, които никой не иска да чуе. Първо, кой и как ще проверява възрастта, без да превърнем личните данни на всички (включително възрастните) в задължителен пропуск за интернет? Второ, кой носи отговорност, когато платформата знае, че вътре има деца, но печели от тяхното време и внимание?

Ако обществото иска защита, дебатът не може да се изчерпи с „забраняваме“. Трябва да се говори за задължения на платформите, за реално изпълними механизми и за това дали държавата е готова да изисква резултат, а не лозунг. Иначе ще получим най-лошото: забрана на хартия, масово заобикаляне на практика и още по-скрити рискове.

Ако трябва да го кажем без дипломатичност: в момента децата растат в среда, в която възрастта им е „препоръка“, а безопасността им е „настройка“, заровена в меню. А междувременно алгоритмите не чакат парламентарни комисии. И остава въпроса кой печели и кой губи докато България се чуди?

Още по темата

Пропуснатият разговор: Любовта като риалити формат

Как телевизията и социалните мрежи моделират отношенията, които после плащаме като общество

Още

Франция забрани достъпа до социални мрежи за деца под 15 години

Парламентът одобри закона със 116 гласа „за“ и 23 „против“, очаква се той да влезе в сила от 1 септември

Още

"Пристрастяване към социалните медии": Meta, TikTok и YouTube отиват на съд в САЩ

Ищцата е 19-годишна жена от Калифорния, идентифицирана като К.Г.М., която казва, че се е пристрастила към платформите на компаниите в ранна възраст заради привличащия вниманието им дизайн, според съдебните документи. Тя твърди, че приложенията са подхранвали депресията и суицидните ѝ мисли и иска да държи компаниите отговорни

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Таралеж ПК