Две години агония: Как се отлага правосъдието за едно пегазено дете

26 ноември 2025, 08:30
Мартин Стоянов
София

Facebook

Шофьорът се отклонява от пътя, качва се на тротоара, убива момичето на място и се забива в спирка на градския транспорт.

"Никога не може да се свикне с болката при загубата, особено на дете. Защото на мен ми беше единствената дъщеря. Аз няма да имам внуци. Аз няма да имам други поколения, които да продължат моя род. И за мен това е убийствено".

Това са думите на Мария Сулинаджиева – майка, чийто свят се срива на 14 октомври 2022 г. На този ден дъщеря ѝ Виктория е премазана от товарен автомобил, докато пресича пешеходна пътека на бул. "Гоце Делчев" в столичния квартал "Стрелбище". Камионът се отклонява от пътя, качва се на тротоара, убива момичето на място и се забива в спирка на градския транспорт.

Две години по-късно, болката на Мария не само не е утихнала, но се е превърнала в двигател за битка. Битка не само за възмездие за Виктория, а за промяна в една съдебна система, която според нея забавя и протака справедливостта.

Една година в съда и защитна теза за "епилепсия"

Делото за смъртта на Виктория е на първа инстанция вече повече от година. Проведени са около десет съдебни заседания, разпитани са десетки свидетели, полицаи, лекари и вещи лица. Процесът обаче се оказва в капана на това, което Мария нарича "просто протакване на делото".

В центъра на забавянето стои основната защитна теза на обвиняемия шофьор – той твърди, че е получил епилептичен припадък непосредствено преди удара и затова е изгубил контрол над камиона.

"Защитата иска да докажат, че водачът е получил епилепсия", обяснява Мария. За нея тази версия е "нереална". Тя се позовава на първоначалната комплексна експертиза, според която водачът не е получил такъв припадък. Сега обаче защитата настоява за нова експертиза, което според майката е ход, целящ единствено да забави и отложи делото за по-късен етап.

"При всяко едно заседание съдът би трябвало да допусне всяко искане и на защитата, и на частния ищец. Всяко едно искане би трябвало да бъде допуснато, тъй като на по-висока инстанция може да бъде върнато делото", казва с горчивина тя, описвайки процесуалната хватка, в която се намира.

Битка за възмездие и промяна

Докато чака следващото заседание, Мария живее с факта, че водачът, причинил смъртта на детето ѝ, е на свобода.

"Много от водачите, които са причинили смърт на пътя, са на свобода. За мен това не е нормално", категорична е тя. "При извършено престъпление не би трябвало, който и да е, по какъвто и начин да е направено, да е с мярка, различна от задържане под стража".

Борбата на Мария Сулинаджиева отдавна е надхвърлила личната трагедия. Тя се бори за "бързи и ефективни присъди", които да служат като "респектираща мярка" за цялото общество.

"Пожелавам си да има някакви промени в тази съдебна система, като цяло, за всички престъпления", казва тя. Нейният призив е към всички участници в движението – пешеходци и водачи – да спазват законите, "за да не се избиваме по пътищата, като във война".

В тази война Мария е загубила най-ценното. Болката е нейният постоянен спътник, но и нейната сила. Сила, с която продължава да влиза в съдебната зала с една-единствена цел – справедливост за Виктория и гаранция, че подобна трагедия няма да бъде последвана от години на безкрайно протакане в съда.