Общество

Подгоговка за апокалипсиса: Изоставените бази на България, които трябваше да започнат Третата световна война

25 ноември 2025, 06:30
Мартин Стоянов

Таралеж

Стотици военни обекти от епохата на Варшавския договор днес са мълчалив паметник на времето, когато България беше фронтова линия на потенциална ядрена война

Изоставени, разграбени и дълбоко вкопани в българската земя. Стотици военни обекти от епохата на Варшавския договор днес са мълчалив паметник на времето, когато България беше фронтова линия на потенциална ядрена война. Но най-голямата тайна не беше къде са ракетите, а кой държеше ключа за бойните глави.

Ракетният щит на БНА: Истинската бойна мощ

Българската народна армия (БНА) беше въоръжена със смъртоносни съветски системи, най-известната от които е оперативно-тактическият комплекс Р-17 "Елбрус" (Scud-B). С обсег до 300 км, тези ракети имаха стратегическо значение и бяха пряко насочени към цели в Гърция и Турция.

Базите на ракетните бригади около Карлово, Ямбол и Сливен бяха свръхсекретни. Те не бяха просто казарми – а мащабни подземни комплекси, оборудвани с хангари за сглобяване и съхранение на ракети. Десетки хиляди войници бяха обучени да работят с тези системи.

Ключов факт: Българските екипажи имаха ракетите и пусковите установки, но нямаха достъп до най-важното – ядрените бойни глави.

Съветската Енигма: Специалните хранилища

Най-голямата енигма на Студената война в България са Специалните Хранилища (СХ). Това са свръхзащитени подземни съоръжения, построени единствено с цел съхранение на ядрените бойни глави за ракетите Scud.

Контролът е бил изцяло съветски. Базите са били оперирани от подбран руски персонал, представлявайки де факто екстериториални военни зони, въпреки че са били на българска земя. Нито един български офицер, с изключение на висшето партийно ръководство, не е имал право да стъпи в тези зони.

Къде? Най-много данни сочат към обекти в района на Костинброд/Божурище (близо до столицата), както и потенциални вторични локации, държани в пълна секретност.
Конструкция: Изградени да издържат на пряко попадение, тези бетонни „кожуси“ с многотонни херметични врати днес са едни от най-трудните и опасни за достъп изоставени обекти.

След края на Студената война, съветските войски дискретно изтеглиха арсеналите, а СХ бяха затворени и запечатани.

Митовете: Какво наистина е „Обект 17“?

В публичния дискурс терминът "Обект 17" се е превърнал в синоним на всяка мащабна и мистериозна подземна база. В действителност, наименованието се свързва с конкретни, свръхсекретни командни и комуникационни бункери на правителството, построени за оцеляване на елита при ядрен конфликт.

Въпреки че не е бил склад за ядрени глави, „Обект 17“ е символ на параноята и тоталната секретност, които са обгръщали военната инфраструктура.

Наследството: Опасни паметници

Днес тези изоставени „крепости“ са предмет на голям интерес от страна на изследователи и фотографи. Но те не са просто туристическа атракция.

Те са опасни – с рушащи се конструкции, отворени шахти и остатъци от опасни материали. Те обаче са и най-важният видим остатък от българското участие в ядрената стратегия на Източния блок: мощна армия, която е била готова за битка, но чийто най-смъртоносен компонент винаги е бил под контрола на чужда сила.

Секретността може да е паднала с режима, но ехото от Студената война все още отеква в мрачните бетонни коридори.