Кой всъщност пръв съобщи за 10-и ноември? Историята на един забравен глас

10 ноември 2025, 07:00
Мартин Стоянов
София

БТА

Говори журналистът Величко Конакчиев

На 10 ноември 1989 г. в 18:00 часа един глас по Българското национално радио променя историята. Зад микрофона е журналистът Величко Конакчиев, а новината, която съобщава, слага край на 35-годишното управление на Тодор Живков. Години по-късно той разказва за този ден – не като за всенародна еуфория, а като за напрегнати часове на очакване и последвалата ги оглушителна тишина по улиците.

В късния следобед на 10 ноември в нюзрума на радиото настъпва необичайно раздвижване. „Някъде около 18 без нещо затракаха старите телекси“, спомня си Конакчиев. „И се събра голяма тълпа около тях. Някои колеги си откраднаха екземпляри от това, което излезе.“ Напрежението е осезаемо, но все още никой не знае какво точно предстои.

В 18:00 часа идва моментът. „Вълнение имаше, да. Забравих да си сложа слушалките, иначе си ги слагах“, признава журналистът за чисто човешкия си рефлекс в историческия миг. От ефира той съобщава новината, която ще остане в учебниците. Тя е стряскащо кратка и обрана: пленумът на ЦК на БКП „имаше благодарност за Тодор Живков и че е избран Петър Младенов. Кратка новина, но достатъчна за този ден.“

"Нямаше хора, нямаше нищо"

Най-любопитното в разказа на Конакчиев е контрастът между значимостта на събитието и реалността навън. Докато в радиото кипи от напрежение, София остава притихнала.

„Ако някой мисли, че е имало хора, излезли по улицата, радостни, с лозунги да викат – не е имало такова нещо“, категоричен е той. „Като свърших с новините, излязох да си купя нещо. Нямаше отворени магазини, нямаше хора, нямаше нищо. Не е имало нищо на 10-ти ноември самия.“

Истинското отпушване на народната енергия идва по-късно. „Тогава за първи път се отпушиха хората, преодоляха страха и почнаха да викат „Долу БКП!“. На 10-ти декември стана това“, уточнява Конакчиев.

Журналистика под сянката на "парафьорите"

За да се разбере колко голяма е била промяната, Конакчиев връща лентата към работата на журналиста преди 10 ноември. Всяка новина е минавала през одобрението на т.нар. „парафьори“ – цензори, които подписвали материалите. Самият той е усетил тежестта на системата.

„Наказвали са ме, неведнъж са ме наказвали. Тогава думата инфлация не беше известна. „Корекция на цените“ се казваше. И аз един нощен блок все за корекции говорих и ме наказаха да не водя. Лошото беше, че като те накажат, не казват докога. Неопределено време и не знаеш ще се върнеш ли, няма ли да се върнеш.“

Големите илюзии и днешното разочарование

След 10 ноември новината е „добра, но почнахме бързо да я свързваме с много големи очаквания. Затова казвам голямата илюзия.“ България е обзета от вълна от оптимизъм. „Таяхме големи надежди, някак си всичко ни се виждаше много лесно. След 3-4 години ставаме Швейцария“, спомня си той.

Днес, повече от три десетилетия по-късно, в гласа му се долавя разочарование. Не само от несбъднатите надежди, но и от състоянието на професията, на която е посветил живота си.

„Виждам промяна към по-лошо в медийната среда. Има и автоцензура, и придържане към общата линия, съпричастност към управляващите. Забравихме да сме коректив на властта“, заключава с тъга Величко Конакчиев – човекът, чийто глас пръв съобщи за зората на една нова, сложна и пълна с илюзии епоха.