Отвлечен ли е Ники? Година мълчание и една зловеща версия

Таралеж

365 дни в неизвестност: Мистерията с изчезналото дете се задълбочава

Близо година след изчезването на 13-годишния Николай Илиев, известен като Ники, от старозагорското село Конаре, случаят остава една от най-мъчителните загадки в страната. Въпреки безпрецедентните издирвателни акции, от момчето със Синдром на Даун няма и следа. Надеждата за семейството му бавно угасва, докато майка му, Денка, е разкъсвана между отчаянието и твърдата вяра, че синът ѝ е отвлечен и все още е жив.

Ники изчезва от двора на дома си на 17 декември 2024 г., облечен само с черен суитшърт, черен панталон и чехли. От този момент започва мащабна операция, в която се включват стотици полицаи, жандармеристи, военни, планински спасители и хиляди доброволци от цялата страна. В търсенето са използвани хеликоптери, дронове с термокамери и специално обучени кучета. Водолази претърсват многократно близките язовири и водоеми. Периметърът на издирването е разширяван многократно, като са обходени къща по къща, изоставени постройки и труднодостъпни местности в радиус от десетки километри.

След месеци на изтощително търсене на терен без никакъв резултат, активните действия в района са прекратени. Основната версия, по която работят разследващите, е, че момчето вече не се намира в околността на Конаре. Издирването е прехвърлено на международно ниво.

"Имам чувството, че детето ми е отвлечено"

Майката на Ники, Денка Илиева, от самото начало е убедена, че синът ѝ не се е изгубил, а е станал жертва на похищение. „Няма какво друго да предполагам“, споделя тя. Тази нейна увереност се подхранва от единствената странна следа по случая – семейното куче. Животното изчезва заедно с Ники, но се прибира само седмица по-късно, със синджир на врата, на метри от дома им. Опитите кучето да поведе разследващите към момчето обаче се оказват неуспешни.

Сърцето на майката е разбито от неизвестността и жестокостта на някои хора. „Чак по телефона ми звъннаха, за да ми кажат, че детето ми е умряло“, споделя през сълзи Денка. В отчаянието си тя търси помощ навсякъде: „Ходя на гледачки и на екстрасенси. Дала съм сума ти пари, пак няма. Един ми казва, че е умряло, друг казва, че е живо и аз не знам какво да си мисля“.

Тя категорично отхвърля грозните слухове, че може да е замесена в изчезването на сина си. „Всеки твърди, че съм си продала детето - не е вярно. Аз не мога да си продам детето, след като го гледам с толкова мъки самичка“, заявява Денка. И двамата родители са преминали успешно тест с детектор на лъжата, който показва, че не са съпричастни към случилото се.

Страховете ѝ обаче са големи и мъчителни: „Дали не е отведен за нещо зло… за просия, за органи, за осиновяване? Не знам какво да мисля. Мъката е огромна“.

Разследването в задънена улица

Полицията работи по всички възможни версии – от нещастен случай до тежко криминално деяние. Прегледани са записи от охранителни камери в района, но без да бъде открита полезна информация. Липсата на каквато и да е улика или искане за откуп прави случая още по-мистериозен и засилва подозренията за организирано отвличане, което може да е свързано с трафик на хора.

Кметът на Гурково, Кънчо Папазов, признава, че с всеки изминал ден криминалните сценарии изглеждат все по-вероятни.

Година по-късно, болката за семейството на Ники е все така силна, а въпросите остават без отговор. Единственото, което им остава, е молбата и надеждата. „Плаче и повтаря: "Дано ми го върнат…“, споделя кметът на Конаре, Станчо Стефанов, за състоянието на майката.

Властите отново призовават всеки, който има и най-малката информация за Николай Илиев, да се свърже с най-близкото полицейско управление или да подаде сигнал на телефон 112. Момчето е високо 130 см, с кестенява коса и кафяви очи.