В град Дупница времето има други измерения. Там, в коридорите на общинската болница, все още можете да срещнете д-р Милка Богоева. Тя е на 87 години, инфекционист с над половин век стаж и жена, чиято житейска енергия кара младите ѝ колеги да затаят дъх. Историята ѝ не е просто разказ за медицина, а за едно бягство в името на любовта, за оцеляването на „първа линия“ и за дълга, който е по-силен от умората.

Когато системата се крепи на един човек

На 7 януари тази година д-р Богоева навърши 87. Вместо да приема поздрави вкъщи, тя е в инфекциозното отделение. Причината е прозаична и същевременно тревожна – хроничният недостиг на кадри.

„Защо съм още тук? Защото няма кой“, казва тя с усмивка, в която няма и помен от самосъжаление. По закон отделението не може да съществува без двама инфекционисти. Ако тя си тръгне, болницата в Дупница рискува да загуби един от най-важните си сектори – същият, който поема пациенти от Кюстендил и Благоевград.

Д-р Богоева се пенсионира официално още през 1994 г., но почивката ѝ трае едва година. Празнотата от липсата на работа се оказва по-тежка от натовареното ежедневие. Тя се връща – първо като участъков лекар по селата, а после отново в „огнената линия“ на инфекциозните болести.

Бягство за любов и 68 години щастие

Преди да стане легенда в болницата, Милка е момиче с буен дух. В 10-ти клас среща любовта на живота си – млад офицер. Тъй като родителите ѝ настояват тя първо да учи, Милка взима съдбоносно решение: бяга от вкъщи.

„Бях на 18-19 години. Харесах го, тръгнах с него за Белоградчик. С родителите ми се извинявахме с писма в продължение на две години“, спомня си тя. Чак след като се завръщат в Дупница, семейството я приема, а тя успява да сбъдне голямата мечта на баща си – да завърши медицина в София. Днес тя и нейният офицер все още са заедно. Той е на 93 години, а техният съюз продължава вече 68 години.

Усмивката като антибиотик по време на пандемия

Д-р Богоева е един от лекарите, които прекараха Ковид пандемията в отделението, без да се скрият зад възрастта си. На 85-годишна възраст тя обличаше защитния костюм всеки ден, за да се изправи пред страха.

„Никога няма да забравя онези опулени очи. Хората мислеха, че щом влязат тук с тази диагноза, няма да излязат. Контактувахме, усмихвахме се... Пациентите се чудеха как при толкова тежка работа намираме време да говорим с тях. Това беше нашето удовлетворение“, разказва тя. За нея медицината не е само рецепти, а присъствие.

Рецептата: Ген, чаша вино и сладки изкушения

На въпроса как се поддържа в такава форма, д-р Богоева отговаря с чувство за хумор. „Често се замислям дали не бъркам датата си на раждане... не си вярвам, че издържам“.

Тя вярва в добрия ген (родителите ѝ са живели до над 90-годишна възраст), но и в малките радости. Не спазва строги диети – обича сладко, не прекалява с месото и си позволява чаша вино. Но най-важното е отношението към света. В Дупница няма човек, на когото д-р Богоева да е повишила тон. Уважението на съгражданите ѝ, които я спират по улиците, е горивото, което я държи изправена.

Заветът към младите

Днес д-р Богоева е подготвила своя наследник в лицето на д-р Попов, на когото е предала началството на отделението. Тя планира „категорично“ да се оттегли тази година, но вратата на болницата винаги ще остане отворена за нея.

Нейният съвет към младите лекари е прост, но непосилен за мнозина: „Работете със сърце. Трябва да обичаш работата си, каквато и да е тя, но особено когато пред теб стои болен човек“.