Александър Оскар: Светът отново се изправя пред антисемитизма
На 83-ата годишнина от спасяването на българските евреи той предупреди, че уроците от историята остават актуални
Колко знаят, че един европейски народ, който едва шест десетилетия по-рано се появява отново на политическата карта след почти пет века в пределите на Османската империя, успява да направи нещо, което в онези години изглежда почти невъзможно?
Годината е 1943. В ход е Холокоста. Влакове с евреи в пределите на Германия тръгват към обособени лагери, разположени в няколко държани. Берлин очаква своите съюзници да направят същото. Натискът е огромен, решенията се вземат в крайно напрегната атмосфера.
В България също е подготвена депортация. Но тогава нещо се случва нещо дръзко, което завинаги остава в историята на човечеството.
Цар Борис III не допуска депортирането на българските евреи. Въпреки съюза с Германия и въпреки силния натиск, това решение не се реализира. То е трудно да се обясни само с политическа логика, защото в него има и нещо друго – човешка емпатия и усещане за справедливост. Но тази история не е история за един човек. Димитър Пешев, заместник-председател на Народното събрание, научава за подготвената депортация. Реакцията му е незабавна. Той събира подписите на десетки депутати и настоява пред правителството решението да бъде отменено. Това е акт на гражданска смелост, който по-късно му струва политическата кариера.
По същото време Българската православна църква също застава твърдо в защита на евреите. Митрополит Кирил в Пловдив заявява, че ако бъдат натоварени във влаковете, той ще тръгне с тях. Софийският митрополит Стефан също използва авторитета си, за да настоява депортацията да бъде спряна.
Интелектуалци, общественици и много обикновени хора също реагират. За мнозина идеята български граждани да бъдат изпратени на сигурна смърт просто е неприемлива.
Какво ги мотивира? Няма нищо случайно. Българите са народ, който сам дълго време е живял без собствена държава и добре знае какво означава да бъдеш лишен от свобода и право на свободен избор. Вероятно точно затова идеята хора да бъдат гонени и унищожавани заради произхода си се оказва дълбоко чужда на морала и светоусещането на мнозина.
Разбира се, българите имат своите противоречия и интересна народопсихология. Но в подобни моменти са удивително единни – отбор от единомишленици. Особено когато става дума за очевидна несправедливост и за човешка свобода. И все пак остава един въпрос.
Колко хора по света знаят тази история? Колко държави знаят, че народ, който едва преди няколко десетилетия е възстановил собствената си държава след векове в пределите на чужда власт, успява да спаси своите евреи?
Истината е, че твърде малко.
И това е пропуск – не само на историята, но и на нас самите.
Защото понякога най-важните уроци на историята не са за войните и победите. Те са за моментите, в които хората намират сили да изберат човешкото и да кажат „не“ на несправедливостта.
И България има точно такава история.
Автор: Силвия Петрова
Силвия Петрова е журналист и комуникационен експерт с над 15 години опит във водещи печатни медии в България. Завършила е История в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „История на Византия“, а журналистическата си подготовка развива в Лондон към международната агенция Reuters. Преминала е специализации и обучения в европейски институции, включително в Европейския парламент и Европейската комисия. Има повече от десетилетие професионален опит в сферата на комуникациите и публичните отношения.
На 83-ата годишнина от спасяването на българските евреи той предупреди, че уроците от историята остават актуални
Ще бъде почетена и паметта на 11 343 евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот
Екстремизъм съществува и от двете страни. Не подкрепям нашите екстремисти, както се надявам, че вие не подкрепяте вашите. Но трябва да признаем, че омразата поражда омраза и колкото по-дълго ѝ позволяваме да тлее, толкова повече тя отравя нашето бъдеще, пише Ben Lazarus в The Times of Israel
Истории за смелост, талант и решителност – българките, които разширяват границите на възможното

Коментари (0)