Pixabay

Екстремизъм съществува и от двете страни. Не подкрепям нашите екстремисти, както се надявам, че вие ​​не подкрепяте вашите. Но трябва да признаем, че омразата поражда омраза и колкото по-дълго ѝ позволяваме да тлее, толкова повече тя отравя нашето бъдеще, пише Ben Lazarus в The Times of Israel

Ако можех да кажа нещо на съседите си в арабския свят, ето какво бих казал в този деликатен момент, докато очакваме завръщането на заложниците.

Знам, че много от вас няма да повярват на нищо, което казвам. В продължение на десетилетия наративите са формирали възприятията – често изобразявайки ни като врагове. Разбирам това. Разбирам също, че думите ми може да носят още по-голяма тежест или подозрение, защото синът ми служи в специалните сили на израелската армия и участва в бойни действия срещу Хамас след събитията от 7 октомври.

Може да го възприемате като военен престъпник. Уверявам ви, че не е.

Не тая омраза към никого заради раса, религия или етническа принадлежност. Вярвам, че всички са създадени по Божи образ. Това, което наистина искам, е мир – истински мир – където можем да живеем рамо до рамо с достойнство и взаимно уважение, а не като първа стъпка към „От реката до морето“ (бел. р. – „От реката до морето Палестина ще бъде свободна“ е политически лозунг за палестинска държава от йорданската река до брега на Източното средиземноморие) .

7 октомври беше дълбок шок за нашата нация. Мащабът на насилието и реакцията, която то предизвика, оставиха дълбоки белези.

Оттогава нивото на враждебност, насочена към Израел, е огромно и ще отнеме значително време, за да се излекува. Но вярвам, че дълбоко в себе си много от вас знаят, че Израел никога не е търсил геноцид. Загубата на човешки живот в Газа е трагична и сърцераздирателна.

И все пак, когато войната се води от тунели под домове, болници и училища – когато цивилните се използват като щитове – се превръща в опустошителна реалност, така че невинни хора са хванати под кръстосания огън. Опитахме се да предупредим цивилните. Допуснахме грешки. И когато отделни лица са извършили престъпления, те трябва да бъдат подведени под отговорност.

И така, защо пиша това?

Защото без самопризнание – дори без възможността да се виждаме като човешки същества със споделени надежди – няма бъдеще. Ако децата се учат да мразят евреи и ционисти от ранна възраст, как можем някога да изградим мостове?

Екстремизъм съществува и от двете страни. Не подкрепям нашите екстремисти, както се надявам, че вие ​​не подкрепяте вашите. Но трябва да признаем, че омразата поражда омраза и колкото по-дълго ѝ позволяваме да тлее, толкова повече тя отравя нашето бъдеще.

Имаме избор.

Подобно на Бахрейн, ОАЕ и други, можем да започнем път към взаимно признание и сътрудничество. Или можем да продължим по път, където нашите деца и внуци наследяват само конфликти и болка.

Не съм наивен. Мирът няма да дойде лесно. Не подкрепям решението за две държави при сегашните условия – но вярвам, че условията могат да се променят. И ние имаме силата да ги променим.

Говоря само от свое име. Аз съм частен гражданин. Но със сигурност са загубени достатъчно животи, за да кажем: достатъчно. Нека променим начина, по който се отглеждат децата ни. Нека понижим температурата и да спрем да подхранваме пожарите, които бушуват в региона и света.

Подкрепям прекратяването на огъня. Искам заложниците у дома. Искам тишина. Искам мир. Но ако не се справим с коренните причини, нищо наистина няма да се промени.

Не очаквам много отговори на това послание. Хората са уморени, ядосани и скърбят. Но дори и един човек да протегне ръка, това ще означава всичко.

Няма да намаля бойната готовност на израелските отбранителни сили – не и докато анкетите показват, че мнозина в региона все още отхвърлят правото на Израел да съществува. Но се надявам, че един ден това ще се промени. Надявам се, че можем да изградим нещо по-добро.

Автор: Ben Lazarus, The Times of Israel 

Последвайте Таралеж в

Редактор

Таралеж МТ