Любов, куршуми и релси: Трагичната съдба на Анита и Лазар

16 декември 2025, 07:00
Мартин Стоянов
София

Таралеж

Разстрел от упор и тяло в тунела на НДК: Как една болезнена ревност почерни столичния електротранспорт завинаги

Годината е 2000-та. Докато София навлиза в новото хилядолетие, столичният градски транспорт се готви за обичайния си ритъм. Но пролетта и лятото на същата година ще останат в историята на „Столичен електротранспорт“ не с технологични промени, а с ужас, какъвто ватманите не помнят.

Линия №9, свързваща квартал „Хладилника“ с центъра, става декор на брутална криминална драма. Две млади живота са отнети хладнокръвно, а убиецът се оказва този, когото жертвите са поздравявали всеки ден – техен колега.

Екзекуция на последната спирка

Кошмарът започва в нощта на 13 срещу 14 май 2000 г. Часът е малко след полунощ. На обръщалото в кв. „Хладилника“ е тихо. Трамвай №9 трябва да приключи курса си. Когато колеги отиват към мотрисата, намират кабината превърната в сцена на ужасите.

Ватманът Лазар Колибаров (23 г.) е открит мъртъв. По тялото му няма следи от борба – екзекуцията е извършена професионално и жестоко. Младият мъж е разстрелян с два куршума – един в главата и един в тялото, докато е попълвал пътния си лист, напълно неподозиращ за опасността. Убиецът е стрелял от упор, а преди да изчезне в мрака, е произвел още два контролни изстрела в гърба на жертвата.

Новината предизвиква шок. Ватманите в София, които често стават обект на хулигански нападения, за първи път се сблъскват с поръчково на вид убийство. Заплашват с масови стачки и спиране на транспорта, искайки защита. Никой не подозира, че заплахата не идва от улицата, а отвътре.

Трамваят фантом и тялото в тунела

Напрежението леко спада през следващите месеци, докато не идва 20 август 2000 г. София е празна и жарка. В този ден линия №9 отново става водеща новина.

Мотрисата, управлявана от 28-годишната Анита Методиева, е намерена изоставена на бул. „Черни връх“. Двигателите работят, вратите са отворени, но ватманката липсва. В кабината има само локва кръв.

Полицията реагира мигновено. Анализът потвърждава най-лошото – кръвта е на Анита. Започва мащабно издирване, което приключва два дни по-късно с потресаваща находка. Тялото на младата жена е открито захвърлено в междурелсова шахта в тунела под НДК – мрачното трасе, през което трамваите минават ежедневно.

Развръзката: Убиецът с пагони на ватман

Докато градът е пред транспортна блокада заради страха на служителите, криминалистите сглобяват пъзела. Следите водят към депото. Арестуван е 25-годишният Явор Христов – колега на убитите Лазар и Анита, работещ по същата линия №9.

При разпитите истината излиза наяве, а мотивът се оказва класически и смъртоносен – ревност.

Явор бил болезнено влюбен в Анита. Тя обаче споделяла чувствата на Лазар Колибаров. Двамата планирали сватба и общо бъдеще – планове, които Явор не можел да преглътне. Воден от фиксация, той си набавя пистолет със заглушител и съставя план да елиминира съперника.

След убийството на Лазар през май, Явор не спира. Той се превръща в сянка на Анита. На 20 август, малко преди края на смяната ѝ, той се качва в нейния трамвай като познат и колега. Използва момента, застрелва я, а след това изхвърля тялото в тъмния тунел под НДК, надявайки се престъплението да остане скрито.

Епилог на една трагедия

Явор Христов прави пълни самопризнания, потвърдени и от детектора на лъжата. „Ватманските убийства“ остават в криминалната хроника на България като един от най-мрачните примери за престъпление от страст, извършено с хладнокръвието на професионален убиец.

Днес, 25 години по-късно, трамваите по линия №9 (сега с променен маршрут и номерация в някои участъци) продължават да се движат, но старите ватмани все още помнят лятото, в което смъртта се возеше в кабината до тях.