Почти пет години след трагичния инцидент, който разтърси България, Софийската градска прокуратура обяви, че спира разследването за смъртта на 16-годишното момче, загинало след токов удар от необезопасена шахта в центъра на столицата.

Причината – липса на нормативна база и невъзможност да се посочи конкретен извършител.

Хроника на една предизвестена смърт

Инцидентът стана на 14 февруари 2021 г. на един от най-оживените булеварди в София – „Акад. Иван Гешов“, точно пред болница „Св. Иван Рилски“. Докато пресича, 16-годишният младеж стъпва върху металната рамка на улична шахта. В този момент протича смъртоносен токов удар.

Експертизите, направени дни след трагедията, установиха непосредствената причина: оголен кабел, захранващ частен павилион в близост, се е допрял до металния капак на шахтата, превръщайки я в смъртоносен капан. Въпреки че причината за смъртта е ясна – протичане на електричество, конкретният виновник за състоянието на кабела остава неизвестен.

Бащата на момчето, Снежан Михайлов, сподели скръбта си и гнева си още в дните след трагедията, думи, които днес звучат още по-тежко:

„Пратих го здрав, прав, върнаха ми го в ковчег. Искам само справедливост, нищо друго. Парите няма да ми върнат детето. Искам виновният да си понесе наказанието“.

Институционален лабиринт и липса на правила

От Софийската градска прокуратура (СГП) обясняват спиранетo на делото с парадоксален, но ключов юридически проблем: липсата на ясна нормативна база за контрол върху шахтите. Според разследващите, макар да са извършени всички възможни следствени действия, в България не съществува строг регламент, който да указва кой точно носи отговорност за безопасността на подземната инфраструктура в такива детайли и кой има право да извършва манипулации.

Още през 2021 г., по време на разгара на скандала, говорителят на главния прокурор Сийка Милева заяви:

„Установена е поредица от действия на длъжностни лица, които са нарушили закона и не са изпълнили служебните си задължения, в резултат на което е настъпила смъртта на момчето. Предмет на разследване е немарливото изпълнение на регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност“.

„Разпитани са много свидетели, събрана е обемна документация, но така и не е установено кой последно е пипал по кабелите в шахтата“, посочват от държавното обвинение. Очевидци разказват за работници без отличителни знаци, които са отваряли шахтата преди инцидента, но самоличността им не е установена, а липсата на камери или дневници за достъп прави проследяването им невъзможно.

Дело „на трупчета“

Важно е да се отбележи, че спирането на наказателното производство не е еквивалентно на неговото прекратяване. Делото влиза в режим на „стендбай“. То може да бъде възобновено, ако се появят нови факти, свидетели или доказателства, които да насочат обвинението към конкретен извършител. В противен случай, след изтичане на абсолютната давност, случаят ще отиде в архивите като „неразкрит“.

Забравените обещания

Трагедията от 14 февруари 2021 г. предизвика бурна обществена реакция и протести. Тогавашният кмет на София Йорданка Фандъкова пое ангажимент за спешни мерки, включително инсталиране на алармени системи на шахтите, които да сигнализират при неоторизиран достъп. Пет години по-късно, резултатът от тези обещания потъва в същата институционална мъгла, в която изчезна и виновникът за смъртта на детето.

Спирането на разследването идва на фона на бурната активност, която държавата и общината демонстрираха непосредствено след инцидента. През пролетта на 2021 г. започнаха масови проверки на преместваемите обекти в цяла София. Резултатите бяха стряскащи и разкриха пълната липса на контрол.

Само на територията на район „Триадица“, където загина детето, бяха установени десетки незаконни обекти. Павилионът за ядки, към който е водел оголеният кабел-убиец, се оказа, че е функционирал в нарушение на правилата и без въвеждане в експлоатация. Дни след трагедията той беше демонстративно премахнат с кранове пред погледите на медиите.

Началникът на ДНСК по това време, арх. Иван Несторов, разпореди проверка на всички временни обекти в страната. Бяха издадени стотици заповеди за премахване, а „войната с кабелите“ стана водеща новина. Установи се, че хиляди кабели висят незаконно, свързани към електропреносната мрежа без ясни проекти.

Днес, вместо присъди, обществото получава административен отговор: няма правила, няма виновни.