Мария Цънцарова и границите на редакционната свобода

22 декември 2025, 08:28
Таралеж РЧ
София

Facebook

От официалните позиции на bTV до аргумента „частна фирма“ и съмненията за политическо влияние

Случаят с Мария Цънцарова и нейното отстраняване от ефира на сутрешния блок „Тази сутрин“ по bTV излезе далеч извън рамките на обикновен кадрови спор и се превърна в показателен пример за напрежението между медии, власт и икономическо влияние в България.

Формално телевизията твърди, че няма уволнение и че с журналистката се „води диалог“, но фактически тя беше свалена от екран без обяснение, а в понеделник предаването излезе без нея и без екранния ѝ партньор Златимир Йочев, като за него беше посочено единствено, че е в отпуск. За отсъствието на Цънцарова не беше казано нищо.

Тази липса на яснота, съчетана с обтекаемата позиция на bTV, отключи силна обществена реакция. Пред сградата на телевизията се събра протест, организиран от Асоциация на европейските журналисти – България, в знак на солидарност с водещите и в защита на редакционната независимост. Паралелно с това темата влезе и в парламента, където представители на опозицията заявиха, че става дума за натиск върху медии и за симптом на по-дълбок проблем със свободата на словото.

От другата страна застана тезата, най-ясно формулирана от лидера на ИТН Слави Трифонов, че bTV е частна фирма и като такава има пълното право да назначава и уволнява когото пожелае, без да дължи обяснения на обществото. Според него протестите са политически мотивирани и инспирирани от Продължаваме промяната – Демократична България, а конфликтът няма друго измерение освен трудово-правно.

Именно тук обаче се появява основният контрааргумент, формулиран от Божидар Божанов и от част от журналистическата общност: медиите не са обикновени частни фирми. Те имат особен обществен статут, защото произвеждат и разпространяват информация – основно конституционно право. Освен това bTV е част от корпоративна група със значителни бизнес интереси, зависими от държавни решения, което поставя под въпрос доколко кадровите и редакционните решения могат да се разглеждат изцяло като „вътрешна работа“.

В този контекст отстраняването на Мария Цънцарова се възприема не просто като персонален казус, а като сигнал. Тя е сред малкото телевизионни журналисти, които системно поставят представители на властта в ситуация на медиен дискомфорт – чрез настойчиви, последователни и неудобни въпроси. Именно тази критическа функция на журналистиката беше посочена от нейни защитници като вероятната причина тя да се превърне в мишена, особено на фона на продължаващи протести, политическа нестабилност и силна чувствителност на управляващите към публичния натиск.

Така случаят „Цънцарова“ се превърна в тест – не само за bTV, но и за цялата медийна среда. Формално може и да няма уволнение, но реалното отстраняване от ефир, съчетано с мълчание и неясни формулировки, поражда въпроси, на които обществото търси отговор. Не става дума за правото на една телевизия да управлява кадрите си, а за това дали журналистите в България могат да упражняват критичната си роля без страх, че ще бъдат санкционирани, когато въпросите им станат прекалено неудобни.