Общество

Николай Михайлов: Има тревога за хляба, не за свободата

10 ноември 2025, 19:26
Таралеж МТ

БНТ

В тази реалност-джунгла има две беди в българското общество, продължи психиатърът. Първата е криминализацията на част от елита – така че той да не може да бъде отместен от избори. Втората беда е „една инфантилна политизация, която не си дава сметка, че политиката не е налучкаш враг и да го мразиш талантливо, до край, като същевременно обявиш мораториум върху собствения си разум, а тя е освобождение и връщане към целостта на разума в една свобода, която може да коментира живота свободно, без да се автоцензурира и без да бъде цензурирана”

Преход по неизбежност, който се е активизирал от масовата илюзия, че се осъществява скок от неудобна позиция в някакъв вид благоденствие. Това бе пиянство на една масова преживявана мечта за различие от унаследеното.

По този психиатърът, социален и политически анализатор д-р Николай Михайлов коментира прехода в ефира на БНТ. „Беше ни омръзнал, вярно е - комунистическият тоталитаризъм. Той беше напълно изчерпан и регистрира своя фалит като реши да се откаже от него”, каза още гостът, припомняйки думите на Тодор Живков, че социализмът е „недоносче”.

Според Михайлов онази система е буксувала икономически и културно-идеологически, губейки контрола върху държавната машина и бидейки неспособна да управлява конкурентно-способно взаимодействие със Запада.

Самата промяна през 1989-та година психиатърът нарече „триумф на свободата”, обоснован от дворцов преврат, благословия от Горбачов и резултат от геополитическо решение, доколкото „старата съветска империя отстъпваше, а Запада настъпваше”.

Гостът коментира още, че в страната няма тревога за свобода, а има тревога за хляб. „Но хлябът е метафора на някакво ниво стандарт, защото ние имаме ръст на консумацията. Има едно ниво на потребление, рекламно и реално, което е различно спрямо това, което имахме преди. Ако то страда, ние имаме чувство за настъпваща бедност. Хлябът е метафора на реалния страх, че стандартът ще се провали”, допълни анализаторът.

По думите му българинът се е научил „да е един потребител, който няма високи идеални стремежи”. Българинът, продължава Михайлов, има усещането, че не е питан – спрямо демокрацията, и мисли, че изборите не променят кой знае какво.

Преходът от тоталитарна към демократична политическа система според Михайлов е започната от българския народ от „ниско културно равнище и когато промяната дойде се освободи не култура, а нагоза/придобиване/ и тогава нашата действителност се пренасели от акули, за да превърне реалността в джунгла”.

В тази реалност-джунгла има две беди в българското общество, продължи психиатърът. Първата е криминализацията на част от елита – така че той да не може да бъде отместен от избори. Втората беда е „една инфантилна политизация, която не си дава сметка, че политиката не е налучкаш враг и да го мразиш талантливо, до край, като същевременно обявиш мораториум върху собствения си разум, а тя е освобождение и връщане към целостта на разума в една свобода, която може да коментира живота свободно, без да се автоцензурира и без да бъде цензурирана”.

Хората чакат да се появи меродавно лице, което може да съобщи собствените им мисли с енергията на политическото водачество, коментира още психиатърът темата за спасителя в българската политика. По думите му това е здравословен инстинкт, а не инфантилност.

В заключение той очерта и още един проблем пред българското общество: разпада между елита и народа, тъй като „една демократична, либерална, просперираща държава, която знае смисъла на общия живот и му се наслаждава, се нуждае от обща идеална основа, от някаква голяма мисъл, чувство, национално доверие между този елит и този народ”.