Петър Стайков: Градската среда е агресивна за хората с увреждания
Дори професионалисти, хората със зрителни проблеми трудно намират работа, каза той
Петър Стайков за 10 ноември: Стопанската номенклатура на БКП е подготвяла промените в партията
Снимка: БТА
Не само революцията изяжда децата си, реформата също, заяви депутатът от Великото НС пред ТАРАЛЕЖ
"10 ноември е водораздел в съвременната история на България. Някои имат симпатия, други - антипатия, въпрос на лични идеологически пристрастия. Някои питаха - "Какво предстои". Казах, че не знам какво предстои, но знам, че летаргията свърши". Това заяви пред ТАРАЛЕЖ Петър Стайков, един от съучредителите на Комитета за защита на Русе (1988), както и на Клуба за гласност и преустройство (1989) и депутат в Седмото Велико народно събрание.
Това беше вътрешнопартиен преврат със значими последствия за хората. Бях на конгрес на Българско философско дружество, мина един човек, който пошушна - още преди да съобщят по радиото, че Тодор Живков е свален. Започнах да ръкопляскам, в следващия момент си помислих: "ами, ако е провокация". Не беше провокация.
10 ноември 1989 г. е резултат от дълго назрявали процеси.
Едните процеси бяха т.нар. неформални организации, които от 1987-88-а година започнаха създаване на Следствения комитет за защита на Русе, с клубовете за гласност и преустройство, "Екогласност", Сдружението за граждански права, синдикат "Подкрепа" - това беше едната линия, която подготвяше общественото съзнание, че са необходими промени и те ще се случат. Не знаехме какви промени ще има, но знаехме, че трябва да ги има и да се демократизира системата. Това беше едното течение, което създаваше обществената нагласа.
От друга страна вътрешнопартийните среди са подготвяли промяна, чувствайки, че Съветската армия няма да влезе сега, както през 1956-а в Унгария, 68-а в Чехословакия и събраха кураж да подготвят вътрешнопартиен, тип "Дворцов преврат". Това е подготвяно не за ден, не за два, в пълна тайна. Тогавашният лидер Тодор Живков беше доста изненадан, стана ясно от всички кадри.
Стопанската номенклатура на БКП са осигурили подкрепата на военния министър Добри Джуров, на бившия външен министър Петър Младенов - достатъчно широк кръг от хора и останалите партийни членове, възпитани в дисциплина, да гласуват оставката на Живков. Само един глас "против" е имало - на бившия първи секретар на Областния комитет на партията в Благоевград - Лазар Причкапов. Той си казва: "бях комунист, останах си комунист". Вътрешният преврат беше подготвен добре, на всички им беше омръзнал и Тодор Живков, и този режим.
Защо истинските двигатели на промяната останаха в сянка - Илия Минев, други хора, лежали в лагерите, които платиха цената на промените със собствената си съдба?
Мнозина от тези, които са били в лагерите и затворите по политически причини, след това се включиха в демократичните течения - от БЗНС бай Димитър Батолов - човек, изстрадал много. Неговият баща и брат са убити. Петър Дертлиев - също от това поколение, Илия Минев - те бяха активисти от последния момент. Започна политическа борба и те не можаха да намерят свои привърженици, с които да се включат. Има хора, които са чудесни опозиционери и не могат да се пренастроят. Политика е кооперативна дейност, правят се и компромиси.
Революцията изяжда ли децата си?
Не само революцията, и реформата също.
Кои бяха личностите, които задвижиха процесите на обществото.
Те не бяха кой знае колко много, затова се отличаваха. Особено организациите "Екогласност", "Клуба за подкрепа гласността и преустройството обединяваха цвета на интелигенцията. Блага Димитрова, която се отказа от вицепрезидентския пост, не можа да приеме някои компромиси, които се правеха и затова се отказа. Това беше много честно. Тя не успя да приеме, че след като СДС е поело ангажимента за нова Конституция на Р България, тя трябва да се изработи. Получи се раделение и групата на т.нар 39-е излязоха от Народното събрание с идеята, че трябва да попречат на приемането на тази Конституция. Стоян Ганев, Георги Марков казваха, че не искат да приемат тази "комунистическа конституция". Дали я бяха чели или не, не знам. Конституцията може да има много дефекти, но тя не беше комунистическа. Именно по този Основен закон те спечелиха изборите, Стоян стана даже председател на Общото събрание на ООН като представител на България.
Те управляваха по тази Конституция, докато дойде Делян Пеевски и другите хубавци около него и направиха голямата бъркотия, която сега не могат да я оправят.
Тогава движението на 39-те си беше вътрешна борба за власт в СДС. Блага Димитрова не се бореше за власт, но тя повярва на другата група. Георги Марков беше казал в интервю: "Следващите избори ще бъдат спечелени от СДС, но това няма да е нашето СДС. Ние трябва да оглавим и тогава да спечелим. Успяха. Имаше голямо разединение, докато се стигне до ОДС. Основната група беше СДС, около която се сформараха много групи. Това доведе правителството на Иван Костов и оттам нататък нещата тръгнаха назад.
Как оценявате тези 36 години - идва ли краят на прехода, - Мойсей е обикалял 40 години пустинята?
Това е много оптимистична прогноза, ако е само 40. Има много неща, които бяха направени, завоювали сме тази демократична политическа система. Има предвидените по закон институции, друг въпрос е с какво съдържание се изпълват.
Не съм против приватизацията, но тя беше направена по варварски начин. Това раздаване на активи на познати, които нямат нужната квалификация. Да придобиеш завод, който знаеш, че като го нарежеш на скрап, ще вземеш повече пари - това е варварщина. Китай нямат политически свободи, но постигнаха и средна класа, и развита икономика. Ние имаме политически свободи, но начина на приватизация ни дърпа надолу.
Тази приватизация не повтаря ли случаите с национализация след 9-и септември?
Манталитетът се възпроизведе. Някога са назначавали неграмотни хора за шефове на фабриките, което дръпна икономиката назад. Подборът на кадрите за приватизацията през 90-е години много напомня подбора за национализация през 48-а година. Повтаряме едни и същи уроци, защото не умеем да се учим.
Във Великото Народно събрание от всички партии имаше хора, които умеехме да се учим. Притеснявал съм се, когато съм водил преговори с Георги Пирински, но се учех. Гиньо Ганев беше изключителна школа. Сега депутатите влизат в парламента, за да се ругаят. Това са кръчмарски разговори.
Чудим се защо има агресия при децата, те това виждат. По този начин няма как да стане.
Лошото е, че подарените от едно време пари, действат. За да те изберат за депутат, сега вече може да нямаш много качества, но ако си платиш за избираемо място, няма големи проблеми да те изберат. Навремето, цитирам по памет, един депутат беше казал: "Нашата партия е малка, нашата партия е бедна, нямаме пари за избори. Който иска избираемо място - 50 000 брои и го вкарваме на избираемо място.
Кой е той, от коя партия? Как се възстановяват тези пари?
От т.нар. "Реформаторски блок", по памет цитирам. Инвестицията се възстановява с лобиране, с обществени поръчки. Сега сякаш това е масова практика.
Ако България е "брашнян чувал", за да може да се изтръсква, не трябва ли да се влага нещо?
Има и хора, които влагат, те са далеч от политиката. Те се опитват да работят. Не случайно Брутният вътрешен продукт на страната се е увеличил значително. Има хора, които работят. За съжаление, и те от време на време подлежат на ограбване - обръчите от фирми. Имаше хора, които на определена дата плащаха на СДС, на БСП, на ДПС, за да си гледат работата спокойно.
Кой спечели от 10 ноември 1989 г?
Всички спечелихме. За да може да говорим сега с Вас свободно, това вече е сериозна печалба. Надявам се, някой ден нещата да се обърнат, икономиката не може да издържи. За да направиш нещо в политиката, трябва да имаш и финансов гръб.
Имаше ли хора, които се облажиха от 10 ноември?
Не веднага. Имаше т.нар. "куфарчета", които са се раздавали на столичната ул. "Цветна градина". Естествено, че като ти дават тези пари, трбява да отделяш някаква част от това, което припечелваш. Има много пари, които бяха отклонени от т.нар. дружества в чужбина. Не се разбра къде отидоха тези пари. Отидоха в "Държавна сигурност" и при тези, които са ги управлявали.
Мутрите бяха върха на копието, зад тях имаше други хора, които събираха парсата. Мина им времето на мутрите. Сега вече чакаме Делян Пеевски дали ще стане министър-председател на България, да се гръмнем.
Моят личен празник, е 3-и ноември 1989 г. Тогава се събрахме на площада пред "Св. Александър Невски" и отидохме да внесем петиция в Народното събрание. Никой от моите приятели не искаше да гледа сина ми и се наложи да го взема с мен. Той беше 3-годишен и с пръстчета показваше с двете пръстчета знака "Виктори" върху раменете ми, когато носех плаката "Екогласност - зелена алтернатива". Имаше много милиция по тротоарите, имаше много оптимизъм. Преди това - на 26 октомври в градинката на "Кристал" няколко интелектуалци правеха подписка, полицията ги разгони, някои бяха арестувани.
Защо след Десетилетието на ромското включване хората от махалите са още по-изключени
Къде отидоха милионите и защо не бяха инвестирани в дългосрочни програми за реална интеграция
Щом българското знаме ви дразни... пичове, да вземем да ви съберем българските паспорти
Паспортът не е просто документ - той е принадлежност. А когато принадлежността е само за удобство, тя се превръща в подигравка и гавра спрямо държавата, която ти е предоставила тази привилегия
Редактор
Весела Веселинова е журналист с опит в печатните медии, в телевизията и в радиоефира. Тя получава и наградата „Офицър“ за упорито търсене на новини още в годината на учредяване на това отличие. През 2016 г. е носител на грамота „Скритото добро“ на Столична община.
Коментари (0)