Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания (АПБЗ), проф. Борис Богов, председател на Българската нефрологична асоциация, доц. Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ), и д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз (БЛС), съобщиха пред журналисти, че хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) вече е официално признато в България, предава БТА.

Проф. Богов посочи, че ХБЗ представлява трайна увреда на бъбреците.

"Последните години се заговори за пандемия от ХБЗ. Много социалнозначими заболявания са свързани с бъбреците - диабет, артериална хипертония и други. В Европа около 9% от хората са засегнати от ХБЗ, а в България достигат до 13-14%", заяви Богов. По думите му заболяването протича без изразени симптоми, което го прави особено значимо, тъй като пациентите обикновено търсят медицинска помощ едва в напреднал стадий.

"Официалното признаване на ХБЗ означава създаване на кодове, с които лекарите ще могат да извършват прецизна диагностика на отделните стадии на болестта", посочи Николова.

Тя обясни, че целта на признаването е ранната диагностика на пациентите и навременното започване на правилна терапия, като допълни, че досега те са били наблюдавани едва в последните етапи на ХБЗ.

"Най-важното, което ще се случи, е адекватно и навременно лечение на стотици хора, ще им се спестят придружаващите заболявания, ще им се спести диализата, както и години болка", допълни още Николова.

Тя заяви, че пациентите, които няма да стигнат до диализа, ще бъдат работоспособни, а за бюджета ще бъдат спестени разходи.

Според д-р Брънзалов създаването на кодове ще позволи навременно лечение на болните и избягване на хемодиализа. По думите му предстои новите кодове по Международната класификация на болестите, 10-а ревизия да бъдат въведени и нормативно. "Без гласуван бюджет не може да има Национален рамков договор, а за да станат факт новите кодове, те трябва да бъдат вписани в рамковия договор", добави Брънзалов.

Доц. Киров посочи, че макар и бавно започва въвеждането на холистичен подход в националната политика, като подчерта, че бъбреците са изключително важни органи, влияещи върху останалите.

Той отбеляза, че ХБЗ досега е било пренебрегвано и не му е отделяно достатъчно внимание, особено на институционално ниво по отношение на установяването и лечението на пациентите. Припомни също, че в профилактичните прегледи, предвидени за определени възрастови групи, са включени изследвания, чрез които може да се открие бъбречна увреда.

Според проф. Богов въвеждането на тази промяна ще позволи своеобразен скрининг на пациентите.