Омбудсманът Велислава Делчева изпрати официално становище до председателя на 52-рото Народно събрание Михаела Доцова, министрите на земеделието и храните Пламен Абровски и на правосъдието Николай Найденов, както и до председателя на Националното сдружение на общините Даниел Панов с настояване за спешни законодателни и организационни мерки за защита на реституционните права на гражданите.

От институцията на обществения защитник съобщиха, че повод за позицията е отпадането на ограниченията за разпореждане със земите по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), което според омбудсмана крие риск от намаляване на поземления ресурс, предназначен за довършване на реституционните и обезщетителните процедури.

„Отпадането на ограничението за разпореждане със земите от остатъчния поземлен фонд намалява гаранциите гражданите да получат земя в изпълнение на актовете за признатите им от държавата права“, посочва Велислава Делчева.

Опасения за ново масово разпродаване на земи

В становището се припомня, че след отпадането на предходни ограничения през 2010 г. е последвало масово разпродаване на земи от остатъчния поземлен фонд. Това е наложило въвеждането на два последователни мораториума през 2015 и 2020 година.

Според омбудсмана сериозен проблем остава фактът, че в регистрите продължават да фигурират земи с признато право на възстановяване в стари граници, както и имоти, които реално се владеят и обработват от собствениците си, но формално са вписани като общинска собственост.

По думите на Делчева това създава риск от сделки с имоти, по които реституционните процедури все още не са приключили.

ВКС: Тези земи не са част от остатъчния поземлен фонд

Омбудсманът подчертава и трайната практика на Върховен касационен съд, според която земите с признато право на възстановяване в стари граници не попадат в приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ и не могат да бъдат третирани като част от остатъчния поземлен фонд.

Според позицията неправомерното включване на частни имоти в този фонд и последващи разпоредителни сделки от страна на общините могат да доведат до съдебни спорове, конфликти и нарушаване на принципите на правовата държава.

В становището се посочва още, че забавянето на поземлената реституция вече е определено от Европейски съд по правата на човека като системен проблем, свързан с прекомерна намеса в правото на собственост.

Решенията на ЕСПЧ по темата се намират под засилено наблюдение от Комитета на министрите към Съвета на Европа, а препоръчаните мерки за определяне на срокове и механизми за защита все още не са изпълнени.

Какви мерки предлага омбудсманът

Сред препоръките на омбудсмана са:

• възстановяване на ограничителния режим за разпореждане със земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ;
• определяне на краен срок за приключване на поземлената реституция;
• преразглеждане на протоколите за определяне на остатъчния поземлен фонд;
• ускоряване на необходимите законодателни промени.

Преди седмица омбудсманът призова Народното събрание за спешни решения по ключови проблеми на гражданите, свързани със собствеността и забавените административни процедури.