Първообразът на свободата: Историята на знамето, което превърна трибагреника в наш национален символ

3 март 2026, 08:07
Мартин Стоянов
София

Таралеж

Националният военноисторически музей отвори врати за 3-ти март, за да покаже една от най-големите си светини – знамето, ушито от 14-годишната Стилияна Параскевова.

Докато България чества своя национален празник, в залите на Националния военноисторически музей (НВИМ) посетителите се редят на опашка, за да видят отблизо един уникален експонат. Това не е просто поредното бойно знаме, а проектът, който положи основите на българската държавност – първообразът на националния ни трибагреник.

Шест месеца в пълна тайна

Историята на това знаме започва през есента на 1876 г. в румънския град Браила. Идеята е на Иван Параскевов – заможен български търговец и патриот, който решава сам да осигури средства за знаме на българските доброволци в предстоящата Руско-турска война.

Вместо да наеме професионални шивачи, той възлага свещената задача на своята 14-годишна дъщеря Стилияна. В продължение на половин година, в пълна тайна, младото момиче веза копринения плат, внасяйки в него не само сърма и перли, но и надеждата на цял един народ.

Защо бялото е най-отгоре?

Любопитен детайл в дизайна е подредбата на цветовете. Според спомените на семейство Параскевови, бащата настоявал бялото да бъде най-отгоре. Мотивът му бил колкото символичен, толкова и граматичен – думите „Бяло“ и „България“ започват с една и съща буква, а според Параскевов, името на родината ни винаги трябва да стои на най-високото място.

Върху знамето и до днес личи извезаният със сърма 60-сантиметров коронован лъв и надписът „БЪЛГАРИЯ“. Въпреки че знамето е предадено на руското командване през май 1877 г., то не участва пряко в бойните действия, тъй като руското командване избягвало използването на подчертано българска символика в редиците на опълчението.

От Браила до Търновската конституция

Макар да не преминава през огъня на битките, знамето на Стилияна Параскевова изиграва своята историческа роля през 1879 г. По време на Учредителното събрание в Търново, когато депутатите дебатират за националните символи, именно това знаме служи за модел при гласуването на Член 23 от Търновската конституция. Така подредбата – бяло, зелено, червено – се превръща в официален символ на възродената държава.

Светиня под специален режим

Днес знамето се съхранява при изключително строги условия във фондохранилищата на НВИМ. Поради деликатността на материята и нейната преклонна възраст от над 140 години, то се излага пред публика изключително рядко.

„Платовете имат определен светлинен живот. Всяка промяна в температурата и влажността оказва влияние. Искаме да го съхраним за поколенията, затова го показваме само по специални поводи“, обясняват от музея.

Повече от знаме – памет за хиляди съдби

Освен „Браилското знаме“, постоянната експозиция на музея за Руско-турската война припомня, че свободата не е дошла даром. Изложбата поставя фокус върху личните вещи и истории на хилядите българи – не само опълченци, но и жени, деца и обикновени граждани, които са помагали с разузнаване, медицинска помощ и логистика.

Националният военноисторически музей остава отворен за посетители през целия празничен ден, напомняйки, че историята на България е изтъкана от смелостта на отделни личности – понякога дори на едно 14-годишно момиче с игла в ръка.