Пребита до смърт пред децата си, но жива: "Чакам справедливост, а той е навън"

26 ноември 2025, 17:00
Мартин Стоянов
София

Таралеж

Близо 3000 жени в България годишно са жертви на домашно насилие, а само през 2025 г. 23 българки са загубили живота си.

Докато в цялата страна хиляди шестват под надслов „Нито една повече“ по повод Международния ден за елиминиране на насилието над жени, статистиката на МВР продължава да чертае стряскаща картина. Зад сухите цифри обаче стоят разбити съдби и тела, белязани от болка. Едно от тези лица е Роза – жена, чиято мечта за любов и нормално семейство се сблъсква челно със смъртта.

„Видяха ме, но си тръгнаха“

Историята на Роза е хроника на оцеляването. Преди малко повече от година, на 11 август, тя преживява най-големия си кошмар. Съпругът ѝ ѝ нанася жесток побой пред очите на трите им деца. По-страшното обаче идва след това – реакцията на институциите.

Три екипа полицаи пристигат на мястото, но не предприемат нищо.

„Видяха ме в какво състояние съм. Всичко видяха, всичко разказах, но нито го задържаха, нито нищо“, споделя Роза с треперещ глас.

Последствията са жестоки. Роза прекарва един месец в болница. Претърпява пет животоспасяващи операции – с изваден яйчник, шити бели дробове и две счупени ръце.

Днес, година и четири месеца по-късно, раните по тялото заздравяват, но чувството за несправедливост остава отворено.

„Чакам за справедливост, но няма. Той е на свобода, освободен е. Казват „нов живот“, но какъв живот е това – в страх и притеснение, че няма закони за нас?“, пита риторично тя.

Спасението в „Анимус“

В най-тъмния момент, когато социалните служби се намесват и децата са временно настанени на сигурно място, Роза намира убежище във фондация „Анимус“. В началото е уплашена, чувства се сякаш е в „друга държава“, но постепенно намира покой.

„Започнах да усещам топлина и спокойствие. С всеки изминал ден, крачка по крачка, започнахме да изграждаме основите да се съживя“, разказва тя за възстановяването си.

С помощта на психолози и след месеци на битка, Роза успява да си върне децата. Днес насилникът е с отнети родителски права и има издадена ограничителна заповед, но травмата у децата остава.

„Психиката им е тотално разбита. Страхът и болката от това да видят как майка им издъхва пред очите им не се забравят лесно“, споделя майката.

Край на разкарването между гишетата

За да не се повтарят случаи като този на Роза, при който полицията бездейства, а жертвата трябва сама да търси спасение, държавата въвежда Национален координационен механизъм.

Правосъдният министър Георги Георгиев обясни, че целта е да се създаде задължителен алгоритъм за реакция.

„Социалните служби, здравните служби и МВР трябва да реагират в момента, в който разберат за случай на домашно насилие. Не една жена да обикаля 4 гишета на 4 институции“, коментира министърът.

От следващата година служителите в системата ще бъдат обучени да сигнализират директно Районната прокуратура след подаване на сезираща молба от жертвата, за да се ускори издаването на ограничителна заповед.

Катя Кръстанова, клиничен психолог във фондация „Анимус“, подчертава важността на тези промени за работата на полицията.

„Методическите указания притискат полицейските служители да изпълняват задълженията си, дори когато техните лични убеждения са в посока да толерират домашното насилие“.

Послание за надежда

Въпреки преживения ад, Роза намира сили да продължи напред и отправя послание към всички жени, които в момента живеят в страх:

„Ние, жените, сме много силни. Можем да се справим с абсолютно всичко, дори да преборим смъртта. Не се страхувайте, изправете се. Нека има гласност и това да спре“.

Докато статистиката отчита 23 убити жени за 2025 г., думите на Роза и промените в закона дават надежда, че броят на жертвите може да бъде намален, а мълчанието – нарушено.

Черната статистика: Цифрите зад страха

Данните на Министерството на вътрешните работи и неправителствените организации чертаят тревожна тенденция, която показва, че домът продължава да бъде едно от най-опасните места за хиляди българки.

Фаталният край: Само от началото на 2025 година 23 жени са загубили живота си вследствие на домашно насилие. Това са случаи, в които институционалната намеса е закъсняла или е липсвала.
Официално регистрирани жертви: По данни на МВР, годишно официално регистрираните жертви на домашно насилие са близо 3000. Експертите обаче предупреждават, че това е само „върхът на айсберга“, тъй като огромна част от пострадалите никога не подават жалба от страх или срам.
Издадени заповеди: Наблюдава се ръст в броя на издадените заповеди за незабавна защита. Този показател се тълкува двупосочно – от една страна като увеличение на агресията, но от друга – като знак, че жертвите все по-често се осмеляват да потърсят правна помощ след законодателните промени.
Скритата агресия: Според кризисните центрове, на всяка една регистрирана жалба се падат десетки случаи на "скрито насилие" – психически тормоз, икономическа зависимост и социална изолация, които остават извън полицейската статистика, докато не ескалират до физическа разправа.

Важно: Ако сте жертва на насилие или познавате някого в риск, не мълчете.