Минимална, но не и най-слаба: скритата сила на българската заплата

Покупателната способност на минималната работна заплата в България през 2026 г. продължава да нараства и за първи път отразява стойности, близки до средните за Европейския съюз (ЕС). Това показват най-новите данни на Евростат – Европейската статистическа служба, които измерват минималните заплати не само в номинално изражение, но и в стандарти на покупателната способност (СПС) – обща мярка, която отчита разликите в ценовите равнища между държавите. 

От началото на 2026 г. минималното месечно възнаграждение в България е 620 евро брутно, което на пръв поглед остава най-ниското сред държавите членки на ЕС, които имат законово установена минимална заплата. 

Въпреки ниската номинална стойност, когато този размер се коригира чрез стандарта на покупателната способност — който отразява реалната стойност на дохода спрямо цените на стоките и услугите в страната — българската минимална заплата достига над 1 000 евро СПС. Това означава, че с тези 620 евро в България може да се купят повече стоки и услуги, отколкото би показвала само номиналната сума, и реално тя се доближава до средното равнище в ЕС по покупателна сила. 

Експертите посочват, че този „скрит ефект“ от по-ниските цени на живот — например на жилище, услуги и потребителски стоки в България — подпомага по-добрата реална покупателна способност на минималните доходи в сравнение с някои страни с по-високи номинални заплати, но и с по-скъпи потребителски цени. 

Как изглежда ЕС в сравнение — номинални заплати срещу покупателна способност

Статистиката на Евростат показва значителни различия между държавите в ЕС. В номинално изражение минималните заплати варират от около 620 евро в България до над 2 700 евро в Люксембург — разлика от повече от четири пъти.  В ППС (покупателна способност) разликите намаляват — минималните заплати варират от около 886 СПС в Естония до над 2 000 СПС в Люксембург, което означава, че разликата между най-високата и най-ниската реална заплата е по-малка, отколкото изглежда само по номинал.  

Така страни с по-ниски номинални заплати, като България, Латвия и Румъния, увеличават своята реална конкурентоспособност в показателя „покупателна способност“, докато страни с високи номинални заплати, но и по-високи разходи за живот, остават по-малко атрактивни по този показател. 

Къде е България спрямо ЕС по други социално-икономически индикатори

Данните показват, че въпреки подобрената покупателна способност на минималната заплата. България все още оста с най-ниската минимална заплата в ЕС, като редом с нея в групата под 1 000 евро са държави като Латвия, Румъния, Унгария, Естония, Словакия, Чехия и Малта. Процентът на работещите на минимална заплата или по-малко е сред най-високите в ЕС — около 10–13% от работната сила, което поставя страната сред първите места по този показател. Средният доход на домакинствата и средната годишна заплата в България остава значително под средното за ЕС, което подчертава разликата между общия икономически стандарт и минималните доходи.  

Какво означава това за българските работници?

Поведението на минималната заплата в Европа показва, че разликите между страни понякога се преодоляват частично чрез корекцията за покупателна способност, което е важен ориентир за социални политики и бизнес решения. За българските работници това означава, че въпреки по-ниската номинална сума, доходът им осигурява реална покупателна способност, която може да бъде конкурентна с някои страни от ЕС, когато се отчетат местните цени. 

Макар реалната покупателна сила да показва по-силна „реалност“ спрямо ценовите нива, България все още остава с една от най-ниските средни и минимални заплати в ЕС по номинална стойност, което означава че жизненият стандарт все още е значително по-нисък в широк спектър от социално-икономически показатели. 

Този парадокс – по-висока покупателна способност на минималната заплата, но продължаващо усещане за нисък жизнен стандарт – е ключов за разбирането на реалната картина в България.

От една страна, корекцията по стандарта на покупателната способност показва, че цените у нас все още са по-ниски от средните за ЕС и това „омекотява“ ефекта от ниския номинален доход. От друга страна обаче, структурата на пазара на труда остава проблемна. Делът на хората, които получават минимална заплата или доходи близки до нея, е сравнително висок. Заключението е ясно: България се приближава към ЕС по числа, но истинската конвергенция ще дойде едва когато повече хора излязат от зоната на минималното възнаграждение, преминат в категорията на средните възнаграждения със стабилни, по-високи доходи.

Още по темата

Минимални заплати през 2026 г.: Кои страни в Европа плащат най-много?

Един човек позира с евро банкноти, изтеглени от банкомат в София, в четвъртък, 1 януари 2026 г., когато страната се присъединява към еврозоната.

Още

България е с най-ниската минимална работна заплата в ЕС

Минималната работна заплата у нас е 620 евро, а в Люксембург - 2 704 евро

Още

"Мяра": Над 50% от българите подкрепят увеличението на минималната работна заплата

„Повишението на МРЗ се възприема като необходимо социално-икономическо действие от повече от половината участници в проучването“, казват експертите

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Калина Рилева (Кали)

Калина Рилева (Кали) е независим автор с фокус върху обществено значими теми, свързани с развитието на обществото, социалните процеси и влиянието на публичните политики върху хората. Има опит в работата по теми с обществено и икономическо значение, като в последните години насочва вниманието си към въпроси, свързани със здравето, образованието, културната среда и ценностите, които оформят обществените нагласи. В публикациите си поставя въпроси и разглежда процеси в дълбочина, като проследява реалните последици от решенията, които често остават извън публичния фокус. Авторът публикува под псевдоним. | Общество | Здраве | Анализ