Новини
Търси

Престъплението на века: Как българи успяха да източат 53 млн. паунда

Престъплението на века: Как българи успяха да източат 53 млн. паунда
Таралеж

Разследване на най-голямата измама със социални помощи в историята на Великобритания разкрива как организирана престъпна група от петима българи успя да надхитри системата, оставяйки Лондон с „вързани ръце“ пред милиони откраднати средства

Британската социална система, известна със своята щедрост и тромава бюрокрация, претърпя най-тежкия си удар.

Петима български граждани – Галина Николова, Цветка Тодорова, Гюнеш Али, Патриция Панева и Стоян Стоянов – бяха архитектите на схема, която източи рекордните (по официални данни) 53 милиона паунда от схемата „Универсален кредит“. Днес обаче става ясно, че британската държава ще успее да си върне едва 3,77% от тези пари.

Схемата: „Фабрика за искове“

Групата е действала между 2016 и 2021 г., използвайки сложна мрежа от фалшиви документи, за да подава хиляди заявления за социални помощи. Те са използвали самоличностите на реални хора, живеещи в България, които са действали като съучастници. Схемата е била толкова мащабна, че е функционирала като „агенция за услуги“ – срещу процент от сумата, бандата е обработвала документите и е осигурявала постоянен приток на средства от британската хазна към банкови сметки, контролирани от тях.

При обиските в домовете им полицията откри пачки с пари, скрити в кутии за обувки и под леглата, на обща стойност около 1 милион паунда. Това обаче се оказа само върхът на айсберга.

Парадоксът на правосъдието: Защо само 2 милиона?

През декември 2024 г., по време на изслушвания за конфискация в съда в Ууд Грийн, прокурорът Гарет Мънди призна горчивата истина: британският „Закон за приходите от престъпления“ (Proceeds of Crime Act) се оказва безсилен.

Причината? Юридическата дефиниция на „получени средства“.

Според защитата и прокуратурата, обвиняемите са действали като „агенти“. Те са вземали само дял (комисионна) от откраднатите пари, докато останалата част е отивала директно в сметките на съучастниците им в България. По закон, подсъдим не може да бъде държан отговорен за суми, които не е получил лично.

Така, въпреки че бандата е организирала кражбата на 53 милиона, те са осъдени да върнат само това, което може да бъде пряко свързано с техните лични активи – имоти в България, банкови сметки и криптовалути. Останалите над 50 милиона паунда остават „изгубени“ в мрежата от съучастници.

Сянката на 200-те милиона

Докато британският съд борави с цифрата 53 милиона, българската полиция дава далеч по-мрачна прогноза. Според оперативни данни, цитирани от „Дейли телеграф“, бандата може да е генерирала до 200 милиона паунда годишно. Ако това е вярно, възстановените 2 милиона паунда не са нищо повече от „бакшиш“ за британското правосъдие.

Свободни, но „заклещени“ в Лондон

Към днешна дата четирима от петимата осъдени вече са излежали минималните си присъди и са освободени под гаранция. Те очакват депортация, но британските власти отказват да ги пуснат да напуснат страната, докато производствата по конфискация не приключат окончателно.

Единствено Гюнеш Али остава в затвора, докато останалите – включително лидерката на групата Галина Николова – се намират в правен вакуум: нежелани във Великобритания, но и възпрепятствани да се завърнат в родината си, където вероятно ги чакат луксозните имоти, придобити с парите на британския данъкоплатец.

Изводите

Случаят повдига сериозни въпроси за сигурността на дигиталните системи за помощи и способността на международното сътрудничество да проследява криптовалути и офшорни трансфери. Докато Великобритания се хвали с „разбиването на бандата“, престъпният свят вероятно си води бележки: схемата работи, присъдите са кратки, а печалбата остава почти непокътната.

Последвайте Таралеж в google news бутон
Редактор

Журналист, публицист и създател на видео съдържание с повече от 15 години опит.

Коментари (0)