зг
160 милиона лекарства годишно се консумират у нас по лекарско предписание. Те са за сериозни заболявания. От тях 57 милиона през 2025 г. са заплатени от Здравната каса.
По линия на НЗОК свръхпотребление няма. Това заяви Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователски фармацевтични производители в България.
1,6 милиона здравноосигурени лица ползват тези медикаменти. Това е ¼ от населението. Бюджетът на НЗОК покрива едва 70% от стойността на лекарствата. Това създава скрит дефицит на Касата.
Денев посочи, че България и Дания са с най-високо ДДС за лекарствата. 40% от европейските иновативни медикаменти са налични и у нас. Това са терапии за сериозни заболявания.
Около средата на септември парите за лекарства на Касата свършват, според Денев. Заради липсата на бюджет няма компенсаторни механизми, с които да се покрият липсите.
Здравният икономист Аркади Шарков предупреди, че бюджетът е бомба със закъснител. България е с най-висока инфлация в Еврозоната - очаква се тя да е 7%. Освен това България е сред най-бързо застаряващите нации в ЕС. Близо 50% от работната сила у нас е над 45 години. Бюджетът за здраве работи в условията на дефицит, каза той. С 60% са нараснали разходите за здравеопазване за домакинствата за 5 години. В същото време около 11-12% от българите са здравнонеосигурени.
Шарков предлага да се вдигне здравната вноска на 10%, а и да се вземат мерки за намаляване на неосигурените лица, както и целеви трансфери от акцизите върху вредни за здравето стоки.
Без структурни промени, системата ще продължи да генерира дефицит, категоричен бе той.
