Ръцете, които трябваше да прегръщат: Как Пламен уби дъщеря си в момент на ярост

8 януари 2026, 06:57
Мартин Стоянов
Русе

Таралеж

Най-смразяващият детайл от разследването е присъствието на по-голямата сестра на жертвата – Ивелина. Детето е станало пряк свидетел на смъртта на сестричката си.

На Великден през 2014 година, докато хиляди семейства в Русе палят свещи за здраве, в един апартамент в квартал „Чародейка“ се разиграва сцена, която ще бележи българското правосъдие с клеймото на системния провал. 7-годишната Пламена е пребита до смърт от собствения си баща, докато държавата, съседите и мащехата ѝ стоят от другата страна на стената.

Днес, години след трагедията, равносметката е окончателна: 20 години затвор за убиеца Пламен Петров и една оправдателна присъда за мащехата Емилия, която поставя под въпрос границите на моралната и наказателната отговорност.

Хроника на жестокостта

Трагедията започва с абсурден повод – бащата се разгневил, че малкото момиче не искало да яде и „не слушало“ по време на празника. Последвал неколкочасов побой, който според аутопсията е извършен с „нечовешка настървеност“. Пламен Петров е скачал върху корема на детето си, докато разкъса черния му дроб и предизвика масивен вътрешен кръвоизлив.

Най-смразяващият детайл от разследването е присъствието на по-голямата сестра на жертвата – Ивелина. Детето е станало пряк свидетел на смъртта на сестричката си. Именно нейните показания по-късно се превръщат в ключово доказателство срещу бащата.

Психично болен или хладнокръвен убиец?

Защитата на Петров заложи на тезата, че той страда от параноидна шизофрения и не е съзнавал действията си. „Той е болен, това не е умишлено убийство“, твърдеше адвокат Славчо Славчев. Петорната съдебно-психиатрична експертиза обаче бе категорична: въпреки заболяването, в момента на престъплението Пламен е бил в ремисия. Той е разбирал свойството и значението на постъпките си. Той е чувал писъците на дъщеря си и не е спрял.

Първоначалната присъда от 16 години бе посрещната с гняв от обществеността и прокуратурата. След обжалване, Апелативният съд увеличи наказанието на 20 години „лишаване от свобода“ – решение, което Върховният касационен съд потвърди като окончателно.

Парадоксът на „безучастния свидетел“

Случаят повдигна и друг болезнен въпрос: невинна ли е мащехата? Емилия, която е била в съседната стая през цялото време, бе оправдана. Според съда, тя не е имала законово задължение да спре физически насилника, ако се е страхувала за своя живот. Този юридически факт остави горчив вкус у близките на детето, за които нейната пасивност е равна на съучастие.

Провалът на системата „Закрила на детето“

Смъртта на Пламена не беше случайна. Тя бе предизвестена. Съседи многократно са подавали сигнали за викове от апартамента. Социалните работници в Русе обаче са затворили преписките с обяснението, че децата са „добре облечени“. Докато институциите са проверявали гардероба на момичетата, те са пропускали синините под дрехите им.

Майката на момичетата, Десислава, която по време на инцидента работи в Испания, години наред води битка за попечителство, която губи заради „стабилната среда“, която бащата уж осигурявал в България.

Епилог

Днес Пламен Петров излежава своята 20-годишна присъда при строг режим. Оцелялата Ивелина е при майка си, опитвайки се да изгради нов живот върху пепелта на детството си. Но за Русе и за България случаят „Пламена“ остава вечното напомняне, че насилието не вирее само в домовете на „болните“ хора, а и там, където обществото избере да остане глухо за писъците зад стената.