Снимка: Pixabay

През последните месеци ставаме свидетели на ежедневни новини за загубени детски животи - било то в катастрофи, падания от атракциони или нападения с нож

"Държавата е в криза" - напоследък го чуваме постоянно. Да, но кризата не е политическа, кризата не е от това, че не могат да се разделят държавни постове или че някой е загубил изборите. Кризата дори няма общо с влизането на страната ни в еврозоната, липсата на проект на Бюджет 2026 или покачващата се инфлация. Мога да твърдя, че кризата не е и в блокирането на работата на Народното събрание и Министерския съвет. 

Кризата е във всеки един от нас, защото докато липсва държавност, всеки си мисли, че е безнаказан и може да прави каквото си поиска. 

Основният въпрос, който трябва да си зададем днес е : Кой ще поеме отговорност за загубените детски животи?

Напоследък ставаме свидетели на ежедневни новини за загинали по пътищата ни деца след тежки катастрофи, деца, които убиват деца, такива, които умират, падайки от атракциони, деца, които се самоубиват, забивайки се в дърво, загубвайки контрол над мощния си автомобил, а са взели книжка само преди ден, деца, които са прегазени на пешеходни пътеки...

Примерите са много. Аз ще засегна само най-нашумелите.

Катастрофата от месец март, при която загина 12-годишната Сияна, успя да ни отвори очите, че нещо нередно се случва по пътищата в България. Бащата на момиченцето Николай Попов успя да "разбуни духовете" и да подскаже на управниците ни какво трябва да се промени, за да спрем да се избиваме по пътищата ни.

През лятото станахме свидетели и на трагичния инцидент в Несебър, при който 8-годишно дете падна от парашут, теглен от моторна лодка, и загина на място. Тогава държавниците ни разбраха, че липсва контролен орган, който да следи за изправността на атракционите по родното ни Черноморие. Институциите отново си прехвърляха вината, а осъдени все още няма.

През август 18-годишен младеж с АТВ помете шест души на тротоар в Несебър. Тогава 35-годишна жена и 4-годишното ѝ дете пострадаха тежко, по-късно Христина почина, а малкият Мартин и в момента не е в добро състояние. 

През месец август станахме свидетели на сцена от екшън филм, но за съжаление с фатален край за един човек. Тогава автомобил, летящ (буквално) с бясна скорост кацна в автобус от градския транспорт в София и уби на място възрастен сирийски гражданин. Шофьорът - 21-годишен младеж, взел книжка преди две седмици, но с множество нарушения.

Преди дни трима младежи загинаха в катастрофа на пътя Созопол-Черноморец, след като шофьорът, който е взел книжка на предния ден, се блъсна челно в дърво със 180 км/ч. 

Друга катастрофа от последните дни между Златица и Челопеч отне живота на 23-годишния Мартин. По неофициална информация се говори, че е имало гонка и едната кола се е движила със 260 километра в час в насрещното платно. Полицията и прокуратурата засега не потвърждават тази информация.

В неделя 15-годишни се клаха с нож в столичен мол посред бял ден, едното момче почина. 

В началото на седмицата 12-годишен извади нож на свой връстник, за щастие пострадалото момче се размина само с повърхностни наранявания.

Ежедневно гледаме в социалните мрежи клипчета на деца, които се бият и се унижават едно друго. Гледаме, обсъждаме, но нищо не се предприема.

А, колко ли още тормозени деца от свои връстници има, за които не знаем, защото липсват клипчета в онлайн пространството?

И тук е мястото на държавата да се намеси, защото черната статистика ще продължава да расте.

Време е да обърнем внимание на българските деца и няКОЙ трябва да поеме отговорност.

Децата са бъдещето, а то умира по пътищата, на тротоарите и в търговските центрове.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кристина Абаджиева