По повод 122 години от гибелта на Радоновата чета, на 20.09.2025 г. Национално Хайдушко Движение, съвместно с община Банско, организира поход до Радонов гроб. Тръгването е в 8:00 часа от центъра на село Бачево.
Кой е Радон Тодев?
Роден е в 1872 година в Банско, тогава в Османската империя. Принадлежи към големия бански род Тодеви. Учи в родното си село и в Солунската българска мъжка гимназия, където завършва IV клас. Връща се в Банско и работи като учител. Става член на ВМОРО. Избран е за секретар на Разложкия окръжен комитет на организацията. Малко по-късно става войвода на 70 комити.
По време на Илинденско-Преображенското въстание на младия учител-воевода е поверена задачата да охранява пътя над разложкото село Годлево в Рила планина, за да осигури безпрепятственото преминаване на керваните бежанци на север през планинския проход.
На 4 октомври (22 септември стар стил) 1903 година заедно с четата си от 70 човека Радон Тодевводи сражение с османски войски, като прикрива и охранява изтеглянето на местното християнско население от подпалените разложки села. Отивайки на сигурна смърт, четниците успяват да проправят пътя на първата вълна десетки хиляди български бежанци от южната част на Македония към Майка България. Героизмът на тези банскалии остава в летописа на българската история с наименованието „Тодева пусия“.
Ден преди сражението, преди да тръгнат към връх Айгидик в Рила планина, войводата Радон Тодев отвежда всичките 70 четници в църквата “Света Троица” в Банско и в разрез с всички църковни канони нарежда да свещеника да опее приживе като мъртъвци комитите, начело със себе си. Защото е бил уверен, че отиват на сигурна смърт. Това е единствената черква в България, в която православни християни пожелават приживе да бъдат опяти от божи служител.
Пожеланата служба се превръща в клетва за вярност към делото. Попът започва опелото на четниците един по един и когато стига до един от най-младите герои, внезапно спира тъжната си църковна песен и в храмът отеква гласът на божия служител: “А, не, Господи! Теб не мога да те опея! Та миналата неделя аз те венчах тук с младата ти булка!”: „Опявай, отче, опявай! Каквото за всички, това и за мен!“ – отсякъл четникът. После потеглили в колона с пушките на рамо към своята Голгота
Над местността „Света Богородица“ в Годлевския балкан четата влиза в бой с 600 души тежковъоръжен аскер (редовна войска) и над 1000 души башибозук.
След петчасово ожесточено сражение четниците постепенно са обкръжени, нямат вода и боеприпасите привършват. Но никой не приема предложението на турския командир, албайбаши (полковник) Мустафа Селим Хаджиоглу да се предадат, макар че той им гарантира безопасно изтегляне, запазване на оръжията и на знамето.
Когато патроните им свършват, Тодев и хората му водят ръкопашен бой до последния човек, загива цялата чета, а жертвите за аскера са 119 души.
Освирепелите османлии садистично оставят телата на загиналите герои дни наред да бъдат осквернявани от чакали и хищни птици. Но животът на хилядите бежанци е бил спасен – колоната вече е била преминала тогавашната граница към майка България. Четниците загиват, така както са се заклели в черквата, преди да тръгнат към своята Голгота.
Оттогава местността, където се е водило неравното сражение, се нарича Радонова пусия.
Поклон пред паметта на загиналите!
Редактор
Коментари (0)