Чии жертви са децата от трагедията край „Петрохан“ и „Околчица“? Родители????
За родителите, които се отричат от децата си в името на илюзорния култ.
Училищен ад зад чиновете: всяко трето дете минава през тормоз
Насилието в училище и онлайн не е инцидент, а система, която започва с дума и завършва с мълчание. Всяко трето дете е жертва на тормоз по данни на УНИЦЕФ. Когато нормализираме насилието с безразличие и безучастност създаваме уродлива обществена култура.
Всяка година в последната сряда на февруари училищата по света се оцветяват в розово. Денят е познат като Ден на розовата тениска или Pink Shirt Day – глобална инициатива срещу тормоза в училище, онлайн и в обществото. През 2026 година той се отбелязва днес на 25 февруари.
Денят на розовата тениска е символ, но реалността днес е по-тъмна – насилието не е „детска игра“, а тиха епидемия в класните стаи и онлайн пространството.
Идеята се ражда през 2007 г. в Канада, когато двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис Прайс – решават да подкрепят свой съученик, подиграван, защото е дошъл на училище с розова тениска. Те купуват десетки розови фланелки и ги раздават на други ученици в знак на солидарност. Така един малък жест се превръща в международно движение.
Инициативата се отбелязва в десетки държави, включително и в България. В много училища се организират дискусии, ролеви игри, уроци по емпатия и дигитална грамотност. Розовият цвят се превръща в символ на позиция – не на мода, а на ценности.
За какво всъщност е този ден?
Денят на розовата тениска не е просто срещу физическия тормоз. Той поставя фокус върху психическия натиск, социалното изключване, кибертормоза, езика на омразата, унижението, прикрито като „шега“.
В България различни национални изследвания през последните години показват, че между 20% и 30% от учениците признават, че са били обект на обиди, заплахи или системно подиграване. Кибертормозът също расте – особено сред ученици между 11 и 16 години.
Тормозът не е „детска работа“. Той оставя следи – тревожност, социална изолация, спад в успеха, депресивни състояния, дори риск от самонараняване.
Какво означава розовата тениска?
Тя означава избор. Избор да не си безучастен наблюдател. Избор да застанеш до по-слабия. Избор да кажеш „Това не е смешно“. Избор да не споделяш унизителен клип. Избор да сигнализираш, когато виждаш несправедливост. Избор да научим децата да не приемат, че насилието и агресията са норма.
Денят на розовата тениска е напомняне, че мълчанието храни насилието. И обществото ни създава културата и стандартите по които живеем с примера, който даваме на децата ни.
Какво можем да направим отвъд един ден?
Истинският смисъл е в това да извадим на темата в ежедневието ни и в разговора с децата. В начина, по който говорим у дома. В това дали подценяваме „малките“ обиди. В това дали учим децата си да разпознават границите и да търсят помощ.
Превенцията започва от семейството, но продължава в училището и онлайн пространството. Разговорите за емпатия, различия и достойнство не са лукс – те са необходимост. Розовата тениска е просто символ. Но символите имат сила, когато зад тях стои позиция. И често тормозът не започва с юмрук, а започва с дума.
В свят, в който насилието често започва тихо – с подигравка, с етикет, с едно споделяне в социалните мрежи – Денят на розовата тениска напомня, че превенцията не е кампания за един ден, а дългосрочна политика на поведение. В България училища, неправителствени организации и институции отбелязват инициативата с образователни срещи и дискусии, но експертите са единодушни: реалният ефект ще дойде, когато разговорът за тормоза продължи и след като розовите тениски бъдат прибрани в гардероба.
Темата остава отворена – както за класните стаи, така и за домовете и онлайн пространството. А посланието е ясно: нито една форма на унижение не е „невинна“, когато оставя следа. А всяко мълчание е избор.
МОН: Системен тормоз доведе до самоубийство на ученик
Личен конфликт с учител е прераснал в заплахи и обиди, а институциите не са задействали навреме механизмите за защита
ЕК погна TikTok - вредял на психическото здраве
TikTok трябва да промени начина, по който препоръчва съдържание на потребителите, да въведе почивки пред екрана, заяви Комисията, както и да деактивира функцията за безкрайно съдържание
Редактор
Калина Рилева (Кали) е независим автор с фокус върху обществено значими теми, свързани с развитието на обществото, социалните процеси и влиянието на публичните политики върху хората. Има опит в работата по теми с обществено и икономическо значение, като в последните години насочва вниманието си към въпроси, свързани със здравето, образованието, културната среда и ценностите, които оформят обществените нагласи. В публикациите си поставя въпроси и разглежда процеси в дълбочина, като проследява реалните последици от решенията, които често остават извън публичния фокус. Авторът публикува под псевдоним. | Общество | Здраве | Анализ
Коментари (0)