Новини
Търси

Ще оцелее ли българската Аполония? Остров Кирик пред риск да бъде загубен за науката и културата

Ще оцелее ли българската Аполония? Остров Кирик пред риск да бъде загубен за науката и културата
Личен архив

Водещи български учени и общественици алармираха, че проектът за превръщането на острова в международен център за култура е пред провал

Едно от най-значимите културно-исторически места по българското Черноморие – остров „Св. св. Кирик и Юлита“ – се превърна в поредната арена на сблъсък между държавната бюрокрация и научната общност. Водещи български учени и общественици алармираха, че проектът за превръщането на острова в международен център за култура е пред провал заради непрозрачно решение на правителството в оставка.

Решениетоф, взето „на тъмно“

В центъра на скандала е Решение на Министерския съвет (РМС) № 60 от 21 януари 2026 г. С него управлението на почти половината от територията на острова се прехвърля от Министерството на културата към Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ). Според експертите това пренарязване на имоти е извършено при пълна липса на диалог, без съгласуване със специализираните органи и в нарушение на нормативната уредба за опазване на културното наследство.

„Това не е просто инцидент, това е сделка, извършена в 12 без 5“, заяви проф. Велислав Минеков, председател на Инициативния комитет за спасяване на острова. Той подчерта, че този акт е удар върху дългогодишните усилия за създаване на Световен център под егидата на ЮНЕСКО и с подкрепата на френски институции като „Лувъра“ и „Музеите на Франция“.

Експертният глас: Културата не е пристанище

Научната общност е единодушна: островът е единен организъм и разделянето му на „парчета“ с различно предназначение ще блокира всякакъв смислен проект за музейна дейност.

Доц. д-р Христо Попов, директор на НАИМ-БАН, подчерта, че археологическите пластове на острова датират от VII век пр. Хр. и всяка некомпетентна намеса може да бъде пагубна. Д-р Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология, допълни, че пристанищните съоръжения са неразделна част от концепцията за „Музей на морските цивилизации“ и предаването им на транспортното министерство обезсмисля целия проект.

Архитектите също откриват сериозни пороци. Арх. Дарина Димитрова от Камарата на архитектите в България посочи, че прехвърлянето е извършено без актуален Подробен устройствен план (ПУП) и в разрез с режимите за опазване на острова като паметник с национално значение.

Какво се губи?

Проектът за остров „Св. св. Кирик и Юлита“ предвиждаше:

  • Музей на морските култури, който да съхранява уникални подводни находки;

  • Международни лаборатории за консервация и реставрация;

  • Пространства за изкуство, които да привличат световния елит и да развиват културния туризъм в Созопол.

Вместо това, опасенията на подписалите петицията са, че островът се подготвя за мащабно търговско застрояване, марини или други обекти с комерсиална насоченост, които нямат нищо общо с науката и образованието.

Петиция за спасение

Над 800 души, сред които най-видните имена в българската археология, архитектура и изкуствоведство, вече са се подписали под искането за:

  1. Незабавна отмяна на РМС № 60/21.01.2026 г.

  2. Мораториум върху всякакви разпоредителни действия с имоти на острова до приемането на ясна концепция.

  3. Експертен диалог за бъдещето на острова като обект от световно значение.

„България е отговорна пред света за това богатство“, напомниха участниците. Въпросът сега е дали новата власт ще чуе гласа на разума, или ще остави Кирик да се превърне в поредния паметник на безстопанствеността.

Последвайте Таралеж в google news бутон
Редактор

Журналист, публицист и създател на видео съдържание с повече от 15 години опит.

Коментари (0)